Спекула или снегът през март – защо черешите струват 60 лева за килограм?
Цените на черешите тази пролет предизвикаха бурни реакции сред потребителите. В различни части на страната килограм от любимия пролетен плод се предлага между 50 и 60 лева – стойности, които мнозина определят като шокиращи. Това неизбежно повдига въпроса: става ли въпрос за пазарна спекулация или наистина природата е виновна?
Снегът през март – удар по овощарството
Много от производителите твърдят, че високите цени са резултат от тежките климатични условия, които удариха страната в края на март. Необичайният студ, придружен със снеговалежи, се случи точно в периода на цъфтеж на черешовите дървета – особено в южните и западните части на страната, където пролетта настъпи рано.
„Имаме нулева реколта. Цветовете измръзнаха. Дори и да остане нещо, ще е символично количество“, казва производител от Кюстендилско – район, традиционно известен с черешите си.
Тези метеорологични аномалии съкратиха значително добива, а според някои прогнози загубите в определени региони достигат над 80%. Това естествено води до ограничено предлагане и по-високи цени.
Има ли обаче и спекула?
Пазарни анализатори предупреждават, че макар студът да е реален фактор, има и търговци, които се възползват от ситуацията. Цените от 50–60 лв./кг в началото на сезона са необичайни дори за най-ранните череши, които традиционно са най-скъпи. В някои случаи плодове се продават като „български“, а всъщност са вносни – най-често от Гърция или Турция – и не отразяват истинския пазар у нас.
„Потребителят често не може да провери произхода на плодовете. Това дава възможност за манипулации. Да, студът е фактор, но някои цени просто не са оправдани“, споделя експерт от Асоциацията на земеделските производители.
Какво ни чака?
Очакванията са, че с навлизането на повече череши от други райони и с отварянето на пазара за внос, цените ще се понижат. Въпросът обаче остава – ще има ли достатъчно родна продукция, или пазарът ще разчита основно на внос?
Потребителите от своя страна настояват за по-строг контрол, ясно обозначаване на произхода и прозрачност в ценообразуването. А производителите – за по-голяма подкрепа от държавата, особено когато природата буквално „замразява“ цяла реколта.
