На какво се дължи неочакваното решение на Румен Радев за референдум за еврото – искрена загриженост или начало на президентски политически проект?
Президентът Румен Радев изненада обществеността с подкрепата си за идеята за национален референдум относно въвеждането на еврото. Това решение предизвика бурни реакции в обществото и политическите среди, тъй като в последните години самият Радев нееднократно заявяваше, че подобен референдум е невъзможен и противоконституционен.
Промяната в позицията му поставя логичния въпрос: дали става дума за искрена загриженост за мнението на българите, или това е стратегически ход, свързан с дългоочакван президентски политически проект?
В свои публични изказвания Радев подчертаваше, че приемането на еврото е ангажимент на България като член на Европейския съюз и не подлежи на гласуване. Според него подобна стъпка би подкопала доверието в страната ни на международно ниво.
Днес обаче същият този президент прегръща идеята за народно допитване, въпреки че Конституцията не допуска референдуми по международни договори, включително и Договора за присъединяване към ЕС.
От месеци се говори за евентуално създаване на президентски политически проект, който да се позиционира като алтернатива на настоящия политически елит. В този контекст референдумът за еврото може да се използва като инструмент за:
-
Мобилизиране на евроскептичния вот
-
Засилване на антисистемните настроения
-
Изграждане на политически имидж на „защитник на народа“
Така президентът би могъл да събере подкрепа от разочаровани избиратели, използвайки чувствителна и силно поляризираща тема.
На пръв поглед допитването до народа изглежда като най-демократичният път. Но когато идва от фигура, която до вчера твърдеше, че подобно нещо е нелегитимно и опасно, това събужда съмнения за популистки мотиви.
Още повече, че дори да се проведе референдум, той няма да има законова сила да спре въвеждането на еврото, тъй като България вече е поела ангажимент към еврозоната.
Решението на Румен Радев за подкрепа на референдум за еврото изглежда като част от по-голяма политическа стратегия. Дали това е израз на действителна грижа за гражданите или ход, с който президентът подготвя почвата за нов политически играч на сцената, предстои да разберем.
Ясно е обаче едно – темата за еврото отново се използва като инструмент за политическо влияние, а не като въпрос на икономическа или европейска интеграция.
