Фискалната политика в България се ръководи от ясно установени правила, процедури и параметри, залегнали в ключови нормативни актове като Закона за публичните финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет, както и чрез автоматични корективни механизми. Целта на тази система е да осигури стабилна и предвидима среда за устойчиво бюджетно управление както в средносрочен, така и в дългосрочен план.
Наред с националната рамка, страната следва и европейските регулации, които действат превантивно спрямо рисковете от разхлабване на фискалната дисциплина. След световната финансова криза от 2008–2010 г., Пактът за стабилност и растеж – основният инструмент за фискален контрол в ЕС – беше съществено засилен. Пактът включва строги правила срещу прекомерни дефицити и дълг, като страните в еврозоната са подложени на още по-стриктен мониторинг спрямо останалите членки на ЕС.
С оглед на тези изисквания, всяка година до 15 октомври страните от еврозоната са длъжни да представят в Европейската комисия проектите на своите национални бюджети. При установени отклонения от фискалните правила, Комисията може да изиска ревизия на проектобюджетите, преди те да бъдат приети.
През пролетта на 2024 г. бяха въведени нови изменения в Пакта за стабилност и растеж, които задължават държавите членки да изготвят фискално-структурни планове. Тези планове трябва да гарантират спазване на референтните стойности за бюджетен дефицит и дълг спрямо БВП, като целта е постигането на финансово равновесие по начин, който е постепенен, устойчив, реалистичен и насърчава икономическия растеж.
