Голмайсторът на „Арсенал“ и „Евертън“ Кевин Кембъл можеше да бъде спасен със стандартна антибиотична терапия — ако диагнозата бе поставена навреме.
Известен с колосалната си физика и добродушната усмивка, Кевин Кембъл остава в сърцата на феновете като „Супер Кев“ – неуморен боец на терена и човек със сърце, по-голямо от ръста му. Неговият близък приятел и бивш съотборник Пол Дейвис го описва така:
„Истински гигант. Когато застанеше срещу теб, си казваше: ‘По-добре да се преместя, защото този човек може да те събори само с поглед.’ Но под тази мощ се криеше един от най-сърдечните хора, които съм познавал. Смъртта му ме съсипа.“
Кембъл си отиде от този свят на 15 юни 2024 г., едва на 54 години. Официалната причина за смъртта – полиорганна недостатъчност, вследствие на инфекциозен ендокардит – заболяване, което поразява вътрешната обвивка на сърцето. Според британските здравни власти, заболяването е рядко, но подлежи на лечение – при условие че бъде открито навреме.
Точно това обаче не се случва.
Пропуснат шанс
Разследване, проведено след смъртта на бившия футболист, поставя болезнен въпрос: Можеше ли Кембъл да бъде спасен, ако бе диагностициран правилно? Според доклада, публикуван наскоро от британските здравни институции, има сериозни съмнения, че именно закъснялото разпознаване на болестта е довело до фатален изход.
Кардиологът д-р Деби Харингтън обяснява:
„В 99% от случаите пациентите идват при нас със симптоми, които изглеждат безобидни – умора, загуба на апетит. Но инфекциозният ендокардит се развива бързо и нанася сериозни щети. Тъжното е, че заболяването реагира добре на стандартно антибиотично лечение. Необходима е по-добра информираност сред лекарите, защото случаите зачестяват.“
Кембъл за първи път търси лекарска помощ през януари 2024 г. със симптоми на отпадналост и липса на апетит. След първоначално подобрение, състоянието му рязко се влошава. Губи тегло, сила, а в последните седмици едва успява да държи телефона си. Последното му послание в социалните мрежи е кратко, но дълбоко:
„Здравето е богатство.“
Загубата, която не може да бъде възстановена
Близки, приятели и бивши съотборници са съкрушени. Джейсън Лавел, един от най-близките му приятели, споделя със сълзи:
„Отидох да го видя в болницата. Беше се смалил наполовина. Усмихваше се, опитваше се да се шегува, но виждах в очите му страха от това, което губи – физическата си сила. За него това означаваше всичко.“
Синовете му Кайл и Тайриз, също футболисти, решават да не търсят съдебна отговорност от лекарите.
„Скръбта ни е твърде голяма. Посочването на виновен няма да върне баща ни“, казва Тайриз. Вместо това, те създават фондация в негова памет, посветена на подкрепа за младежи от социално уязвими среди.
Завинаги Супер Кев
Кевин Кембъл израства в бедност, но никога не забравя корените си. Помага на безброй младежи да поемат по пътя на спорта и доброто. Бележи 149 гола в 521 мача, но най-голямата му стойност не е на терена.
Уейн Рууни си спомня с благодарност:
„Когато влязох в съблекалнята на ‘Евертън’, той пръв ми подаде ръка. Беше пример за всички. Няма да го забравя никога.“
Думите на сина му остават като завет:
„Той не беше просто велик играч – беше велик човек. Хората ми казват: ‘Ще ни липсва не футболистът, а човекът Кевин.’ Преди да почине, ни заръча да бъдем добри и да не спираме да помагаме. Ще изпълним тази воля.“
