Най-голяма присъда – 10 г. и 8 месеца, получи лидерът на групата Орлин Русев
Шестимата българи в Англия, осъдени за шпионаж в полза на Русия, ще останат зад решетките между 5 години и три седмици и 10 години, обяви Централният наказателен съд в Лондон.
Най-висока присъда получи ръководителят на шпионската клетка Орлин Русев, който посрещна присъдата си емоционално, поглеждайки към галерията в съда, където бяха негови близки и приятели. Той бе осъден на 10 години и 8 месеца затвор. Дясната му ръка Бисер Джамбазов получи присъда от 10 г. и два месеца. Дългогодишната му спътница в живота и също деен участник в шпионажа Катрин Иванова чу, че ще трябва да излежи 9 г. и 8 месеца.
Втората жена в шпионската клетка Ваня Габерова, която пледираше, че е била заблудена от Джамбазов, в когото се влюбила, ще е зад решетките 6 г. и 8 месеца.
Нейният бивш приятел Тихомир Иванчев, когото тя урежда да работи за шпионската клетка, след като той тегли голям заем за неин фризьорски салон, бе осъден на 8 години.
Шестият в групата Иван Стоянов бе осъден на 5 г. и три седмици затвор. Съдия Хилиард съобщи, че те ще трябва да изтърпят поне половината от присъдите си в английски затвор, след което да бъдат депортирани в България.
Според Кралската прокуратура шестимата българи са участвали в най-малко 6 шпионски операции между 2020 и 2023 г., когато са арестувани. Наблюдавали са лица и обекти, от които Москва се интересува, включително разследващи журналисти и американска военна база в Германия.
Получавали са задачи от австрийския бизнесмен Ян Марсалек, който се издирва за една от най-големите финансови измами в Европа. Самият той не бе обвиняем по делото срещу българите в Лондон, тъй като се смята, че се укрива в Русия.
Кралската прокуратура пледираше за близки до максималното наказание присъди, което е 14 години лишаване от свобода. Във финалната си реч в съда нейният представител по делото Алисън Морган заяви, че двуцифрени присъди ще са подходящи за много от обвиняемите, тъй като с дейността си те са застрашили живота на хора и са навредили на националната сигурност.
Тя прочете и свидетелски показания на част от мишените им, в които те описват как шпионската афера е рефлектирала върху тях. В декларацията си разследващият журналист Христо Грозев например пише, че тя е оказала “дълбоко и трайно въздействие” върху живота му. Той описва случилото се като “ужасяващо, дезориентиращо и дълбоко дестабилизиращо”, като щетите за него и семейството му продължават.
По време на процеса стана ясно, че Орлин Русев и австрийският бизнесмен Ян Марсалек, който им е поставял задачите, са обсъждали евентуално отвличане на Грозев.
Преди това шпионската група е наблюдавала дома му във Виена и го е следяла по време на пътувания в Европа. Опитвала се е да разбере източниците му на информация за разследванията, които прави за режима на Владимир Путин. В едно от съобщенията, които са си разменяли, Русев пише, че може да организира отвличане на Грозев в България, като го упои и държи в пещера, докато се намери начин за извеждането му в Русия.
Казахският дисидент Бергей Рискалиев, който също е следен от българите, пък се принудил да си наеме частна охрана в Лондон, където живее. По думите му негови приятели и близки са забелязали стоящия пред дома му Иван Стоянов и даже са го питали какво прави там, на което той отговорил, че работи като доставчик на близка болница. Едва след като се разбрало, че работи за Русия, били взети мерки за сигурността на Рискалиев.
Адвокатите и на шестимата българи пък се опитаха да смекчат тяхната вина, като защитата на Русев дори съобщи в съдебната зала, че той и Ян Марсалек са помогнали и на Централното разузнавателно управление на САЩ да изтегли американци от Афганистан през 2021 г. Те организирали въздушен транспорт за 200 служители от Кабул. Русев намерил български пилоти, които да извършат рискованата мисия, което показвало, че се води в дейността си от финансов интерес, а няма идеология.
Според разследващите той обаче на няколко пъти е питал Марсалек какво да направят, за да бъдат “руснаците щастливи”.
