Всеки ден у нас от хепатит В и С умират по четирима души, а основната причина е забавената диагностика и неадекватното лечение. През 2024 г. в България терапия са получили едва 752 души с хепатит С – при нужда от над 9000 пациенти годишно, ако искаме да изпълним целите за елиминиране на вируса като обществена заплаха.
„Вирусите навлизат в организма, но имунната система не успява да ги изчисти. Така започва тихо разрушаване на черния дроб, което продължава с години. След 15-20 години това води до цироза – крайна фаза на чернодробно увреждане“, обяснява проф. д-р Красимир Антонов, хепатолог.
По думите му началният стадий често протича безсимптомно – дори кръвните показатели могат да са нормални. Едва след години се появяват признаци като хронична умора, болки в ставите и депресивни състояния. „Ако човек не пожълтява, не обръща внимание. Но дори след лечение, черният дроб може вече да е необратимо увреден“, подчертава проф. Антонов.
Късно лечение, усложнени процедури
Според Силвана Лесидренска от сдружение „ХепАктив“, много пациенти чакат по 5–6 месеца от поставянето на диагнозата до започване на лечение – време, което често се оказва фатално.
„Процедурата е тромава, липсва ясен алгоритъм за насочване към специализирани клиники. Пациенти се лутат, четат в интернет, опитват се да се лекуват сами. В чужбина достъпът до лечение е много по-бърз“, посочи тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
По нейни думи, всеки трети пациент у нас остава без терапия – заради забавяния, административни пречки или липсата на своевременно решение от НЗОК.
Нови терапии с висока ефективност
„Стандартните терапии, които се използват у нас, имат около 50% ефективност. Но вече разполагаме с пангенотипна терапия, която в рамките на 8 до 12 седмици постига изчистване на вируса при 98% от пациентите – освен при напреднала цироза“, обясни проф. Антонов.
Той добави, че с навременно и правилно лечение черният дроб може частично да се възстанови, а хората да водят пълноценен живот. „Жените могат да забременеят и да родят здрави деца, ако терапията е ефективна и започне навреме“, допълни той.
Ваксинацията – защита за бъдещето
Благодарение на задължителната имунизация срещу хепатит В в България, почти няма случаи при хора под 25 години.
„Основната рискова група вече е сред хората над 35 години. Това поставя въпроса дали не трябва да обмислим реваксинация“, коментира проф. Антонов.
За хепатит С обаче няма ваксина и превенцията зависи от информираност и скрининг. Особено уязвими са хората, които използват венозни наркотици или са подложени на рискови медицински интервенции.
Какво е необходимо?
Медицинските експерти и пациентските организации призоваха за:
-
По-добри информационни кампании за значението на ранната диагностика
-
Улесняване на процедурите по започване на лечение
-
Отпадане на задължителната чернодробна биопсия за отпускане на медикаменти от НЗОК, при наличието на щадящи неинвазивни методи за доказване на заболяването
„Хепатитът не трябва да бъде смъртна присъда. Но без бърз достъп до лечение и ясни насоки за пациентите, ще продължим да губим животи“, предупредиха специалистите.
