Журналисти и служители от трите обществени медии — Българското национално радио (БНР), Българската телеграфна агенция (БТА) и Българската национална телевизия (БНТ) — излязоха на национална протестна акция под надслов „Трудът в медиите има стойност“. Акцията се организира от синдикалните структури на КНСБ и КТ „Подкрепа“, които настояват за спешно увеличение на финансирането от държавния бюджет.
Протестиращите изискват отпускането на допълнителни 14 милиона лева за увеличение на заплатите на работещите в обществените медии. Те настояват, че настоящото ниво на възнаграждение е несправедливо и не отговаря на отговорността и значимостта на професията.
Сред участниците в демонстрацията е и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който изрази солидарност с журналистите и подкрепи исканията им.
Представители на БНТ, БНР и БТА подчертаха, че журналистическият труд трябва да бъде оценяван независимо от формата на собственост на медията. Те отправиха благодарности към колегите от частните медии, които също изразиха съпричастност. Протестиращите припомниха, че и техният труд често остава недооценен и недобре платен.
„Всеки трябва да има правото на достоен живот, без да бъде принуждаван да избира между професията си и елементарното си оцеляване“, заявиха участници в протеста. Със скандирания като „Без пари няма новини“ те подчертаха, че финансовата несигурност в сектора поставя под заплаха самото съществуване на качествената журналистика.
Малко след началото на протеста, Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) излезе с официална позиция, в която обяви пълна подкрепа за исканията на работещите в трите обществени медии.
„Неотдавна призовахме българските власти да се включат в кампанията на Съвета на Европа „Журналистите имат значение“. Адекватното финансиране на обществените медии е ключова предпоставка за постигане на тази цел“, се казва в изявлението на АЕЖ.
От асоциацията посочват, че лошите материални условия създават зависимости и заплахи за редакционната независимост. „България има нужда от силна журналистика, която да бъде коректив на властта, да отстоява обществения интерес и да бъде вярна на фактите“, заявяват от организацията.
АЕЖ настоява в дългосрочен план да се преосмисли моделът на финансиране на обществените медии, така че техните бюджети да бъдат стабилни и независими от политическата конюнктура.
Според последното проучване на АЕЖ-България за свободата на словото от 2024 г., около 45% от анкетираните журналисти съобщават, че доходите им не са се променили или дори са намалели през изминалата година. Около 40% отбелязват леко увеличение на възнагражденията, но без яснота дали то компенсира инфлационния натиск.
В позицията си АЕЖ допълва, че в условията на социални разделения, подхранвани от дезинформация и пропаганда, Европейският съюз и държавите членки трябва твърдо да защитят свободата на медиите. „Тази защита не изисква огромни ресурси, но е от решаващо значение за запазването на демокрацията и нашия начин на живот“, се казва още в позицията на организацията.
