Опожарените горски площи в България продължават да се увеличават, но финансирането за превенция остава на същите нива, а заложените противопожарни мерки не се изпълняват изцяло. Това сочи доклад на Сметната палата, обобщаващ резултатите от одит върху управлението на горските територии за периода 1 януари 2021 – 31 декември 2023 г.
Основни констатации:
1. Стратегическо планиране – със закъснение и без обхват
Въпреки че горите покриват над 35% от територията на страната (около 4 млн. хектара), стратегическите документи за тяхното развитие са остарели. Националната стратегия за горския сектор е изтекла още през 2020 г., а нова не е приета. От 28 области в страната, само 7 имат изготвени областни планове. Това блокира ефективното управление и създава сериозни рискове за устойчивото развитие на горските територии.
2. Национална инвентаризация – все още неизвършена
Въпреки законовото изискване от 2011 г., до момента не е проведена национална инвентаризация на горските територии. Липсват и планирани средства за осъществяването ѝ.
3. Сертификация – с добри резултати, но само за държавните гори
Добра практика е доброволната сертификация по международни стандарти. Към 2023 г. около 81% от държавните гори са сертифицирани. При частната и общинската собственост обаче обхватът остава значително по-нисък.
4. Липса на ефективна информационна система
Законът предвижда изграждането на единна информационна система за горските територии, но такава все още не функционира. Наличната платформа на ИАГ не отговаря напълно на нормативните изисквания.
5. Недостатъчно финансиране за противопожарна защита
Въпреки ръста на горските пожари – от 3 хил. хектара през 2021 г. до 12,7 хил. ха само до юли 2024 г. – бюджетът за противопожарни мерки не е увеличен. Заложените 5 млн. лв. годишно от 2021 г. досега не са променяни, което не позволява адекватна реакция спрямо климатичните предизвикателства.
6. Неизпълнена инвестиционна програма
Одитът установява, че по програми на ЕС (2021–2027 г.) все още не са усвоени средства. Липсва и анализ за нужните инвестиции, които да бъдат включени в програмите на МЗХ. За 2021–2023 г. са изразходвани 94 млн. лв. от фонд „Инвестиции в горите“, но основно за инфраструктурни проекти и залесяване, без оценка на дългосрочния ефект.
7. Слаб контрол и наказателна дейност
Проведени са 1,7 млн. проверки, от които само 46 хил. съвместно с МВР. Сметната палата отчита слаба ефективност на административнонаказателната дейност – малък брой наказателни постановления са влезли в сила. Няма системен мониторинг върху залесяването, а само половината от установените здравословни проблеми в горите получават нужните лесозащитни действия.
