За разлика от средствата, идващи от местните или републиканските бюджети, за които, на практика, липсва леснодостъпна публична информация за наложени санкции и финансови корекции, Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България – ИСУН 2020, дава подробни данни за неправомерно изразходените средства по проектите, реализирани с пари от Европа.
Проверка на „Марица“ показа, че за 4-годишен срок (2020-2023) Община Пловдив е реализирала общо 29 подобни проекта, като по тях са наложени общо малко над 4 млн. лева санкции и финансови корекции за нарушения. Това е в пъти повече, отколкото местната администрация е глобила некоректните изпълнители, на които е плащала от градския бюджет.
Първата санкция за обследвания период е по проекта „Подобряване на градската среда в Зона с потенциал за икономическо развитие „Гладно поле“. Там средствата, които са на обща стойност 13,8 млн. лева, са дошли през Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дейностите пък включват изграждане на улична мрежа и включително на подземна техническа инфраструктура по бул. „Санкт Петербург“ и ул. „Тодор Гатев“, както и реконструкция и разширяване на ул. „Лев Толстой“ (от ул. „Генерал Радко Димитриев“ до ул. „Богомил“); рехабилитация на съществуващи улици „Богомил“ (от ул. „Лев Толстой“ до бул. „Санкт Петербург“) и ул. „Радко Димитриев“ (от ул. „Лев Толстой“ до ул. „Георги Странски“).
Общо финансовите корекции по този проект са на стойност над 685 хил. лева, като те са наложени на 4 от участващите фирми и организации в реализирането му. Основната част са за „Пътинженеринг“, които са близо 425 хил. лева, което представлява 10% от цялата стойност на договора им. Що се отнася до най-голямата процентна корекция – тя е за „БИМ Консултинг“ – близо 36 хил. лева, което пък са 25 на сто от разписаните средства за фирмата.
Още по-сериозни пък са санкциите по проекта за реконструкция и изграждане на нов корпус на ДГ „Зорница“, както и строеж на нова сграда за 6 градински групи на ДГ „Каменица“. Там при изписани малко над 10 млн. лева са наложени корекции на стойност над 1,4 млн. лева, а лъвският пай от тях са по договора с „Ринг П“ ООД – цели 1,2 млн. лева, които са 25% от общата стойност на подписания контракт между Общината и строителната фирма.
По големия проект за подобряване на градската среда в Пловдив, включващ реконструкцията на площад „Житен пазар“, изграждане на енергоспестяващо осветление, както и на детски и зелени площи в няколко района контролиращият орган е отказал да преведе общо 605 хил. лева, при обща стойност на всички дейности в размер на 12,1 млн. лева. 427 хил. лева от тях са по контрактите с обединението ДЗЗД „Градска среда“ 20-23″ с основни участници фирмите „Ай Строй Инженеринг“ и „София Асфалт“. Санкция за близо 118 хил. лева е имало и за дейностите, извършвани от пловдивската фирма „Проинвест Строй“.
По дейностите, свързани с рехабилитация и модернизация на уличното осветление в район „Централен“ и район „Южен“, Община Пловдив получава 1,1 млн. лева, от които се налага да се връщат 66 хил. лева, като голямата част от тях (64 хил.) са по договора с ДЗЗД „Обединение Филкаб – инженеринг“. Символична пък е финансовата корекция (450 лева за „Вали Компютърс“) по проекта „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи в община Пловдив чрез подобрен достъп до образование, заетост и здраве“, който е реализиран с общо 640 хил. лева.
По един от ключовите проекти за запазване на културно-историческото наследство на Пловдив – „По крепостните стени на Филипопол“, също има сериозни финансови корекции по договора с изпълнителя консорциум „Филипопол 2020” (съставен от „Терасист“, „Стройекспрес-НН” и ПМ „Архитекти”). При обща стойност на целия проект от 7,2 млн. лева според контролиращия орган корекциите са на стойност над 1,2 млн. лева.
Това надали ще са всички санкции и корекции, които ще бъдат наложени по 29-те проекта, реализирани с пари от Европа, тъй като поне дузина от тях все още са в изпълнение и е възможно контролиращият орган да констатира несъответствия, които допълнително да надуят обема на средствата, които ще трябва да се връщат.
Незавършените в срок проекти остават за сметка на общините
Големият проблем при проектите, изпълнявани по различните оперативни програми, идва от това, че евентуални забавяния по тях често не касаят изпълнителите. Парите от Европа влизат в някое от министерствата, определени за контролиращи органи (най-често това на МРРБ, когато говорим за строителство), които вече ги отпускат на общините. Важно е да кажем, че безвъзмездните фондове не идват предварително, а след завършването на проектите.
Това ще рече, че общините се разплащат от собствените си бюджети с всички предварителни плащания, които след това МРРБ възстановяват по сметките им. Така на практика санкциите за изпълнителите са оставени изцяло на решенията на съответната община и ако има забавяния по даден проект и той излезе извън сроковете на оперативната програма, сметката за него остава изцяло за местните бюджети и общините губят безвъзмездното финансиране. Това, от своя страна, създава и друг опасен прецедент – приемане на некачествено изпълнени проекти или пускането им в експлоатация, преди всички дейности да са приключили, точно защото общините по места се опасяват да не изгубят безвъзмездния ресурс.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков започна преди седмица подписването на споразумения с общини за финансиране на проекти, определени като приоритетни.
Със Закона за държавния бюджет за 2024 г. беше приета Инвестиционна програма за общински проекти с включени в нея 1627 проекта с прогнозен размер и обхват за периода 2024-2026 г.
споделя: Marica.bg
