Според най-новите данни на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН), България продължава да регистрира най-висок общ коефициент на смъртност в Европа, като детската смъртност у нас е 1,5 пъти по-висока от средните стойности за континента.
През 2023 г. смъртността в страната е била 15,7 промила (‰), а през 2024 г. леко намалява до 15,6‰. За сравнение, средният коефициент на смъртност в Европа за 2023 г. е 10,8‰. През миналата година у нас са починали общо 100 736 души. Въпреки че показателят е намалял в сравнение с 2018 г. (когато е бил 16,2‰), той остава тревожно висок спрямо европейските стандарти.
От 1960 г. до 2023 г. очакваната продължителност на живота в България се е увеличила с около една година на десетилетие и през 2023 г. достига 75,8 години. Това означава, че стойностите вече са се върнали и дори леко надминават нивата преди пандемията от COVID-19. Въпреки този напредък, темпът на удължаване на живота в България изостава значително спрямо повечето европейски държави, където средната продължителност на живота през 2023 г. е 81,4 години.
Намаляването на детската смъртност има съществен принос за увеличаването на продължителността на живота у нас. През 2024 г. този показател е достигнал рекордно ниско ниво – 4,5‰, което е най-ниската стойност от началото на воденето на статистиката. Въпреки това, детската смъртност в България остава значително по-висока – около 1,5 пъти – спрямо средното за Европа, съобщава БТА.
Данните на института сочат и съществуването на изразени регионални различия. През 2024 г. най-ниска обща смъртност е регистрирана в София-град – 11,3‰, докато в област Видин тя достига тревожните 24,3‰. Разликата между градската и селската смъртност също е значителна – в селата тя е 20,7‰, което е около 1,5 пъти повече от 13,8‰ в градовете. При детската смъртност тези различия са още по-големи – в селата тя е 7‰, докато в градовете е 4,2‰ (данни за 2023 г.).
