Ново изследване установява връзка между обструктивната сънна апнея и мозъчни увреждания в области, критични за паметта – вероятно вследствие на ниски нива на кислород по време на REM фазата на съня. Проучването показва, че при хора с понижена кислородна сатурация в тази фаза се наблюдават повече хиперинтензивни зони в бялото мозъчно вещество – признак за увредени малки кръвоносни съдове.
Тези мозъчни промени са свързани и с намаляване на обема на хипокампа и енториналната кора – ключови структури за съхранение и извличане на спомени. Засегнатите участници се представят по-слабо и на тестове за памет. Макар изследването да не доказва причинно-следствена връзка, резултатите подсказват, че сънната апнея може да играе роля в когнитивния спад с възрастта, както и в развитието на болестта на Алцхаймер. Това съобщава Neuroscience.com.
Според учените, мозъчните увреждания са най-тясно свързани именно със степента на спад в кислородните нива по време на REM съня – фазата, в която се сънуват най-интензивно и се обработват емоции и спомени.
Обструктивната сънна апнея възниква, когато мускулите в гърлото се отпускат и блокират дихателните пътища по време на сън. Това предизвиква многократни кратки събуждания с цел възстановяване на дишането, водещи до нарушен сън и намалени нива на кислород. Такива състояния могат да увредят фината съдова мрежа в мозъка, пише БГНЕС.
„Обструктивната сънна апнея е разстройство, което се среща все по-често с напредване на възрастта. Ниските нива на кислород по време на сън могат да увредят способността на мозъка и тялото да функционират нормално“, обяснява д-р Брайс А. Мандър от Калифорнийския университет в Ървайн.
„Нашето изследване показва, че ниската кислородна сатурация, особено по време на REM съня, може да бъде свързана с когнитивен спад, причинен от увреждане на малките мозъчни съдове и последваща дегенерация на зони, отговорни за паметта.“
В проучването участват 37 души със средна възраст 73 години, без установени когнитивни нарушения и без употреба на сънотворни медикаменти. Всички са преминали през изследване на съня. От тях 24 са диагностицирани с обструктивна сънна апнея.
Изследователите са измерили кислородната сатурация във всички фази на съня, включително REM, и са извършили мозъчни сканирания. Данните сочат, че по-ниската сатурация по време на REM фазата корелира с по-високи стойности на хиперинтензивност в бялото вещество – считано за индикатор за мозъчно увреждане в резултат на нарушено кръвообращение. Особено тревожни са нивата на сатурация под 90%.
Освен това учените измерват обема на хипокампа и дебелината на енториналната кора. Установено е, че по-тежките увреждания в бялото вещество се свързват с по-малък обем и изтъняване на тези структури. Участниците са преминали и тестове за памет преди и след сън, като се установява, че по-слабите резултати корелират със загуба на дебелина в енториналната кора.
„В заключение, нашите резултати частично обясняват как обструктивната сънна апнея може да допринася за когнитивен спад и развитие на болестта на Алцхаймер – чрез увреждане на ключови мозъчни области, свързани с паметта, по време на сън“, обобщава д-р Мандър.
