19 C
Пловдив
събота, май 24, 2025

Четенето на книги остава важно за българите, но почти половината не са прочели нито една през последната година

Над 80% от българите определят четенето на книги като важно, но въпреки това 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Това показват данни от национално представително проучване на изследователската агенция „Тренд“, реализирано по поръчка на вестник „24 часа“. Допитването е проведено между 12 и 18 май 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблет.

Макар огромното мнозинство (83%) да оценяват четенето като значима дейност, близо половината от анкетираните не са отваряли книга през последните 12 месеца. Делът на нечетящите расте с възрастта, като сред хората над 70 години надхвърля 50%. Сред висшистите този дял е осезаемо по-нисък от средното за страната.

Най-често посочваната причина за липсата на четене е липсата на интерес (43%), следвана от липса на време (34%). Любопитно е, че именно младите под 30 години са сред най-незаинтересованите — при тях отегчението от четенето се откроява особено силно.

Само 9% от анкетираните споделят, че са прочели повече от 10 книги за последната година. Хартиеният формат остава предпочитан от мнозинството (61%), докато 21% залагат на електронните книги. Изборът силно се влияе от възрастта: при младите хартиени и дигитални издания са почти еднакво популярни, но с напредването на възрастта традиционната книга все повече доминира. Аудиокниги слушат едва 4% от участниците в проучването.

Близо една трета от българите (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно възрастни хора, жители на селата и хора с по-ниско образование.

Що се отнася до литературните предпочитания, българските читатели най-често посягат към криминални романи и трилъри (24%), съвременна художествена литература (23%), исторически романи и класика (по 22%), както и любовни романи (20%).

Изборът на заглавие най-често се базира на лична препоръка – 49% се доверяват на мнението на приятели, роднини или познати. Други 26% се ориентират по заглавията в книжарниците, а 19% черпят идеи от социалните мрежи. По-специализирани източници като литературни блогове и рецензии се споменават от 13%, а медиите влияят на избора на 11% от читателите. Едва 7% следват препоръки от учебна или работна среда.

pin.newspoint.bg
Последни новини
НЕ ПРОПУСКАЙ ДА ПРОЧЕТЕШ

Напишете коментар

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук