Пет дни преди Европейската комисия да оповести официалното си становище дали България изпълнява критериите за приемане в еврозоната от 1 януари, Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обявиха, че поемат ангажимент за съвместни действия срещу евентуална ценова спекула. Въпреки това двете институции сигнализираха за сериозен недостиг на административен и експертен капацитет, който би затруднил ефективното изпълнение на задачата.
Темата предизвиква активни дискусии сред производители и търговци, които изразиха мнение относно предвижданите от властите механизми за контрол на цените.
Търговец на хляб обясни, че в момента цената на най-обикновения хляб е около 2 лева, като при въвеждане на еврото тя би се изравнила с еквивалента в новата валута – приблизително 1 евро, в зависимост от окончателния курс на конвертиране.
Радослав Райков коментира, че основен фактор за крайните цени остават стойностите на суровините, които не зависят от валутната система. Аграрният сектор е особено чувствителен към глобалните пазарни движения, подчерта и Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите:
„Търговията със зърнени и маслодайни култури се осъществява основно чрез борси, чиято динамика се определя на международно ниво. В България цената вече е обвързана с котировките в евро – като например във Франция – или в щатски долари. Така че дори и след приемането на еврото, цената на пшеницата няма да се промени драстично. Освен това, към момента световната реколта е отлична. Единствено природно бедствие би могло да предизвика съществена ценова промяна“, заяви тя пред bTV.
Очаква се държавата да представи по-конкретни мерки за защита на потребителите и контрол на ценообразуването при преминаването към еврото, особено в сектори от първа необходимост като хранителната индустрия и енергетиката.
