Учени са регистрирали космическо несъответствие, което ги остави в недоумение – голяма планета, обикаляща около значително по-малка звезда, съобщава Ройтерс.
Откритието противоречи на сегашните модели за формиране на планетите. Звездата е с маса около една пета от масата на Слънцето. Според водещите теории за образуване на планети, подобни малки звезди би трябвало да имат само малки, скалисти планети, сравними с Земята или Марс. Въпреки това, около тази звезда е открита планета, чийто размер е колкото Сатурн – втората по големина планета в нашата Слънчева система.
Звездата, обозначена като TOI-6894, се намира на около 240 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това е най-малката известна звезда, около която обикаля толкова голяма планета – с около 40% по-малка от предишните рекордьори.
„Все още нямаме обяснение как такава малка звезда може да има толкова голяма планета“, заяви астрономът Едуард Брайънт от Университета на Уоруик, Англия, който е ръководител на изследването, публикувано в сряда в списанието Nature Astronomy.
Планетите извън нашата Слънчева система се наричат екзопланети. Откритата около TOI-6894 е газов гигант, подобен на Сатурн и Юпитер, а не скалиста, като Земята. Образуването на планетна система започва с голям облак от газ и прах – молекулярен облак, който се срива под собствената си гравитация и формира централна звезда. Останалата материя около звездата, наречена протопланетарен диск, дава началото на планетите.
„В малките облаци от газ и прах е трудно да се формира гигантска планета“, обяснява Винсент Ван Ейлен, специалист по екзопланети и съавтор на проучването от Лабораторията за космически науки „Мълард“ към Университетския колеж в Лондон.
„За да се образува гигантска планета, трябва бързо да се формира голямо ядро, върху което да се натрупа голямо количество газ. Това трябва да стане в кратък времеви прозорец, преди звездата да започне да свети и протопланетарният диск да изчезне. При малките звезди просто няма достатъчно маса, за да се случи това навреме“, добавя той.
До момента не е открита планета, по-голяма от своята звезда, и този случай не прави изключение, въпреки че размерите на двете небесни тела са необичайно близки. Диаметърът на Слънцето е около 10 пъти по-голям от този на най-голямата планета в нашата система – Юпитер, докато диаметърът на TOI-6894 е само 2,5 пъти по-голям от планетата около нея.
TOI-6894 е червено джудже – най-малкият и най-разпространен тип звезди в Млечния път.
„Тъй като тези звезди са толкова често срещани, в нашата галактика може да има много повече гигантски планети, отколкото досега сме предполагали“, посочва Брайънт.
Звездата свети около 250 пъти по-слабо от Слънцето. Планетата обикаля много близо – около 40 пъти по-близо от разстоянието между Земята и Слънцето – и завършва една орбита само за три дни. Тази близост означава, че повърхността ѝ е доста гореща, макар и не толкова, колкото при т.нар. „горещи Юпитери“.
Диаметърът на планетата е малко по-голям от този на Сатурн, но малко по-малък от Юпитер, като плътността ѝ е по-ниска. Масата ѝ е 56% от масата на Сатурн и 17% от тази на Юпитер. Основните данни за изучаването ѝ са получени от спътника на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) и от Very Large Telescope (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
Изследователите планират да проучат по-подробно състава на планетата през следващата година с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
„Очакваме да открием масивно ядро, обградено от газова обвивка, съставена основно от водород и хелий“, казва Брайънт.
