Народното събрание окончателно прие на второ четене Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Целта на новия нормативен акт е да насърчи развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, при въвеждане на предпазни механизми за защита на правата на кредитополучателите.
С приемането на закона в българското законодателство се транспонират изискванията на европейска директива. На 26 март 2025 г. Европейската комисия е връчила искова молба до Съда на ЕС срещу България, с която се настоява за налагане на финансови санкции заради забавеното въвеждане на тази директива.
Законът въвежда лицензионен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции. Уреждат се и изискванията към купувачите на такива кредити, както и задълженията на кредитните институции, действащи на територията на България, при прехвърляне на вземания. Включени са и изисквания за уведомяване, в случай че кредитна институция е определена от купувача на кредити да обслужва вземанията. Законът се прилага единствено спрямо необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции, учредени в Европейския съюз.
За компетентен орган по прилагането на закона е определена Българската народна банка (БНБ), с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които отговаря Комисията за защита на потребителите.
За защита на кредитополучателите законът предвижда изисквания за справедливо третиране, задължение за уведомяване при прехвърляне на необслужван кредит и забрана за предявяване на вземания, различни от договорените с първоначалния кредитор.
От окончателния текст на закона отпадна предложението за промени в Закона за частните съдебни изпълнители, с които се предвиждаше те да могат да обслужват вземания по необслужвани кредити.
По време на обсъжданията Мартин Димитров от „Продължаваме промяната – Демократична България“ посочи, че законът обхваща само банковите кредити и предложи обхватът да бъде разширен и към бързите кредити. Това предложение не беше прието.
Георги Хрисимиров от „Възраждане“ заяви, че формацията му ще подкрепи закона, но предупреди, че ако поправката за бързите кредити не бъде приета, партията ще внесе отделен законопроект, предвиждащ възможност за отнемане на лиценз на фирми, предоставящи бързи кредити. Колегата му Димо Дренчев предложи лицата, обслужващи кредити, да могат да бъдат не само акционерни дружества, но и дружества с ограничена отговорност. Това предложение също не беше прието в пленарната зала.
Венко Сабрутев (ПП-ДБ) предложи нов текст, според който кредитна институция може да прехвърли вземане на купувач на кредити само след като е предложила същите условия на длъжника и той е отказал писмено. Според него предложението дава възможност на кредитополучателя да изкупи дълга си на същата цена, на която кредиторът иска да го продаде. Идеята беше подкрепена от „Възраждане“ и „Величие“.
Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) определи предложението като недопустимо според правилника на Народното събрание, тъй като на второ четене могат да се правят само редакционни промени. Той допълни, че ако текстът бъде приет, ще насърчи длъжниците да спрат да погасяват задълженията си, тъй като банките ще са длъжни първо да им предложат изкупуване на дълга на по-ниска стойност, преди да го продадат на трети лица.
След като Сабрутев настоя за гласуване на предложението, председателят на Народното събрание Наталия Киселова потвърди, че то е недопустимо, както вече е било обявено по време на дебатите.
Законът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити ще влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, решиха окончателно депутатите, съобщи БТА.
