Пет години след като Световната здравна организация официално обяви разпространението на COVID-19 за пандемия, глобалните последици от кризата продължават да се усещат. Икономиките по света още не са се възстановили напълно от удара, а някои промени изглежда ще останат трайни.
Пандемията предизвика безпрецедентно увеличение на държавния дълг, сътресения на пазарите на труда и дълбоки промени в потребителското поведение. Увеличи се социалното и икономическо неравенство, дистанционната работа и дигиталните разплащания станаха масови, а моделите на пътуване и туризъм се промениха осезаемо.
Въпреки че първоначалният шок е отминал, икономическото „наследство“ на пандемията продължава да формира глобалната реалност. В своя обзор агенция Reuters очертава основните последици за различни икономически сектори.
Дълг, инфлация и лихви: Финансовото ехо на пандемията
За да смекчат социалните и икономическите щети, държавите масово прибегнаха до заеми. В резултат глобалният държавен дълг се увеличи с 12 процентни пункта след 2020 г., като най-сериозен ръст се наблюдава при развиващите се пазари.
Пандемията ускори инфлационните процеси, които достигнаха връх през 2022 г. Те бяха подхранени от правителствени стимули, затруднения в снабдителните вериги и недостиг на работна ръка и суровини. Централните банки реагираха с повишаване на основните лихвени проценти, макар и с различна интензивност.
Според Fitch Ratings средният глобален държавен кредитен рейтинг днес е с четвърт степен по-нисък спрямо нивото от началото на пандемията. При страните с по-ниски доходи и нововъзникващи пазари спадът е още по-значителен — около половин степен. Това влошаване на рейтинга увеличава цената на заемите на международните пазари.
Трудов пазар и пътувания: Новата реалност
Световната банка отчита, че пандемията е довела до загубата на милиони работни места, като най-засегнати са били жените и домакинствата с ниски доходи. Макар че заетостта впоследствие се възстанови, се наблюдава сериозно пренасочване към сектори като логистика и хотелиерство — особено заради бума в онлайн търговията и доставките.
През 2020 г. участието на жените в трудовия пазар спадна рязко. Причините са свързани с високата им концентрация в най-засегнатите отрасли – ресторантьорство, хотелиерство, производство – и с поетите грижи за децата у дома. Впоследствие този дисбаланс между половете леко се подобри.
Междувременно, навиците за пътуване и почивка също се промениха. Работата от разстояние ограничи ежедневните пътувания в големи градове. В Лондон например, метрото и автобусите все още отчитат около един милион пътувания по-малко дневно спрямо 2019 г.
Авиосекторът бе сред най-засегнатите – през 2020 г. загубите на индустрията достигнаха 175 милиарда долара, сочат данни на IATA. Въпреки това, благодарение на масовите ваксинационни кампании и вдигането на ограниченията, пътниците се върнаха по летищата. За 2025 г. се очаква рекорден брой – 5,2 милиарда пътуващи – и нетна печалба от 36,6 милиарда долара за сектора.
Но завръщането към туризма върви ръка за ръка с повишени цени. В много региони хотелските услуги поскъпват с темпове, изпреварващи инфлацията. През първата половина на 2023 г. Океания (вкл. Австралия, Тонга, Фиджи) води по ръст на цените спрямо 2019 г., следвана от Северна Америка, Латинска Америка и Европа.
Офиси и дистанционна работа: Краят на стандартния работен ден
Рекордно високият процент на незаети офис площи в много държави е пряк резултат от преминаването към гъвкави и дистанционни модели на заетост. В САЩ централните бизнес райони отчитат трайно високи нива на свободни площи, което показва, че тенденцията вероятно ще се запази.
Цифрова трансформация: Живот в онлайн режим
По време на локдауните дигиталните технологии навлязоха стремително в ежедневието. Без алтернатива, потребителите масово преминаха към онлайн пазаруване, което доведе до бум в електронната търговия. Оттогава ръстът се стабилизира, но дигитализацията продължава да променя пазарите.
В Европа този ръст бе съпътстван от разширяване на търговските площи – знак, че физическите магазини не отмират, а се адаптират. Според Euromonitor площта на търговските обекти се е увеличила с почти 1% между 2022 и 2023 г., като до 2028 г. се очаква още по-осезаем ръст – 2,7%.
Компаниите в сферата на цифровите технологии, доставките и фармацевтиката бяха сред големите печеливши по време на пандемията. Пет години по-късно някои от тях губят позициите си, но други продължават да се развиват благодарение на нови пазари, открити чрез цифровата трансформация.
Въпреки сътресения като срива на криптоборсата FTX, стойността на Bitcoin от декември 2019 г. досега е нараснала с внушителните 1233%. За много инвеститори криптовалутите остават алтернатива в условия на пазарна несигурност.
Изолирани у дома и с повече спестявания, потребителите започнаха да инвестират активно. През декември 2020 г. делът на търговията с акции, идваща от индивидуални инвеститори в САЩ, достигна 27%.
Пандемията може да е отстъпила като здравна криза, но дългосрочните ѝ ефекти продължават да оформят икономическата, социалната и дигиталната реалност на нашето време. Светът, както го познавахме преди 2020 г., вече е история.
