Положителните доклади за готовността на България да приеме еврото се превърнаха във водеща тема в румънските медии. В съседната страна това предизвика вълна от дискусии: защо Румъния все още не е част от еврозоната и дали преминаването към общата валута е реалистична и желана цел.
В българското публично пространство през последните дни се появиха редица психологически и емоционално оцветени интерпретации на румънската реакция – от предположения за „завист“, до твърдения, че Букурещ „не желае“ да приеме еврото. Реалността обаче е далеч по-прозаична и се основава най-вече на обективни икономически показатели.
Икономическите причини за забавянето
Основната причина Румъния да не е сред кандидатите за еврозоната е, че не покрива критичните критерии за членство. Страната отчита най-високата инфлация в Европейския съюз, както и един от най-големите бюджетни дефицити – 9,3% за 2024 г., като се очаква сходно равнище и през 2025 г.
Въпреки че румънското правителство изразява намерение да влезе в т.нар. „чакалня на еврозоната“ – Европейския валутен механизъм (ERM II), това изглежда малко вероятно в близко бъдеще.
За разлика от България, която поддържа валутен борд и фиксиран курс към еврото от години, Румъния разполага със самостоятелна парична политика. Националната ѝ банка активно регулира инфлацията и лихвените проценти – инструмент, който ще загуби с преминаването към еврото.
Какво мислят хората в Румъния?
Журналистически екип на БНТ направи анкета в Букурещ, за да чуе мнението на обикновените граждани. Повечето от тях изразиха подкрепа за присъединяването към еврозоната, но и притеснения, свързани с икономическата нестабилност в страната:
„Мисля, че членството в еврозоната е полезно за всяка страна в ЕС. Радвам се за България – те ни изпревариха. Надявам се и ние да ги догоним.“
„Почти всичко вече плащаме в евро – наеми, телефони, кредити. Но не е моментът – страната е икономически нестабилна. Първо трябва да се въведе ред в управлението.“
Според данни на Евробарометър, над 60% от румънците подкрепят идеята за приемане на еврото – процент, значително по-висок от този в България. Само 34% се колебаят или са против.
Някои от анкетираните подчертават липсата на финансова грамотност като сериозен проблем:
„Хората просто повтарят каквото чуят по телевизията или от някоя баба в селото. Финансовото образование е на катастрофално ниво. Аз съм твърдо ‘за’ еврото – това е пътят към по-дълбока европейска интеграция.“
Интересен е и фактът, че нито един от гражданите, които предварително заявили негативно отношение към еврото, не пожелал да застане пред камерата. Подобна склонност към премълчаване на мнението се отчита и от социолозите, което прави трудна точната картина на обществените нагласи.
Макар и Румъния да изостава по икономически критерии, обществената подкрепа за членство в еврозоната остава висока. За разлика от често емоционалната интерпретация на темата в България, в румънския контекст основните пречки са обективни: инфлация, бюджетен дефицит и икономическа нестабилност. Желанието за интеграция е налице – въпросът е кога страната ще може реално да я постигне.
