От началото на 2025 г. хранителната инфлация в България следва класическия модел на пълзящо, но трайно поскъпване. Въпреки че индексът на тържищните цени (ИТЦ) – който отразява движението на цените на храните на едро – отчита лек спад от 2,235 пункта през януари до 2,225 пункта през юни, детайлният преглед на данните от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) разкрива чувствително повишение при редица основни хранителни продукти.
Сред тях най-осезаемо се откроява поскъпването на кашкавала тип „Витоша“, чиято цена нараства с 4,41% и достига 18,47 лв./кг. Брашното тип 500 – неизменна част от потребителската кошница – е поскъпнало с 6,25% и вече се търгува по 1,53 лв./кг. Киселото мляко с 3% масленост бележи ръст от 5,5%, като цената му се покачва от 1,28 на 1,35 лв. за стандартна кофичка от 400 г.
Прясното мляко показва лека корекция – от 2,42 лв./л през януари до 2,30 лв./л през юни – но това намаление не е достатъчно да компенсира ръста при останалите млечни продукти. Кравето масло (125 г) също поскъпва, макар и с по-умерен темп – с 1,3%, до 3,11 лв. за брой.
Увеличения се наблюдават и при други трайни храни: олиото е поскъпнало с 2,17% до 3,29 лв./л, оризът – с 2,14% до 3,34 лв./кг, зрелият фасул – с 2,54% до 4,44 лв./кг. Единствено лещата показва минимално понижение – от 4,48 на 4,42 лв./кг.
Понижение в цените се наблюдава при някои сезонни продукти, което временно омекотява потребителското усещане за инфлация. Краставиците поевтиняват с близо 49%, доматите – с около 30%, а зелето – с 11,1%. Спадовете обаче се дължат основно на сезонното свръхпредлагане и не отразяват трайна тенденция.
Въпреки относителната стабилност на общия индекс, данните ясно сочат, че основните хранителни стоки поскъпват последователно и без прекъсване. За домакинствата това означава нарастващи разходи, които не се усещат като внезапен шок, а се натрупват постепенно – инфлация, която „пълзи“, но не спира.
