Замисляли ли сте се наистина кога човечеството ще може да засели Марс? Отговорът може би се крие не толкова в технологичния прогрес, колкото в сложните взаимоотношения между най-богатите хора на планетата. Скандалният „развод“ между Илон Мъск и Доналд Тръмп разкрива, че дори сред най-влиятелните милиардери съществуват динамики, които могат да имат огромни финансови последствия.
Грешката на Мъск: „Лакомо дупе кръв сере“
Миналата година Илон Мъск инвестира 291 милиона долара в кампанията на Тръмп. Само седмица по-късно, заради един президентски коментар, акциите на „Тесла“ рухнаха със 150 милиарда долара, от които 34 милиарда се изпариха от личния джоб на Мъск.
Къде беше грешката му? Българският народ я описва с елегантния израз: „Лакомо дупе кръв сере“. Мъск е искал да монополизира всички големи сделки, забравяйки, че на опашката има и други милиардери.
Американското правителство: Експеримент по приложна плутокрация
Днешното американско правителство може да бъде описано като експеримент по приложна плутокрация. Освен Тръмп, в него участват още около десетина милиардери, всеки от които отлично владее изкуството да насочва паричните потоци към собствения си портфейл и да ги отклонява от чуждия. Това далеч не е като да прелъстяваш обикновени държавни чиновници с красиви приказки за бъдещи мисии до Марс.
Например, Мъск почти успява да назначи свое протеже за шеф на космическата агенция NASA, но другите милиардери го пресичат. Неговият кандидат „не ставал“, казват те, защото в миналото бил давал пари на демократите. Иронията е, че същия „грях“ имат всички министри в кабинета, начело със самия Тръмп, а министърът на финансите е от екипа на Джордж Сорос – един от най-големите противници на тръмпистите. За тези хора партиите са без значение; интересува ги само „справедливостта“ – но за тях самите.
Бюджетът на НАСА и надпреварата за Космоса
Бюджетът на NASA е около 25 милиарда долара, които напоследък все повече се възлагат на частни компании чрез аутсорсване. Без това аутсорсване, компанията „Спейс Екс“ на Мъск, чиито ракети правят опити да кацат „на опашката си“ с променлив успех, вероятно нямаше да съществува.
Но има и други кандидати за тези пари, като например Джеф Безос – вторият най-богат човек на планетата след Мъск. Наскоро той изпрати в Космоса годеницата си, заедно с певицата Кейти Пери и още четири красавици.
Ясно е, че тези „големи майстори на държавното финансиране“ няма да оставят цялата „космическа баница“ в едни ръце. Кабинетът на Тръмп не е обикновен кабинет; той е пряко управление от тесен кръг олигарси.
Аналогия с България: Ще си поделят ли „братски“ парите?
Представете си, ако в българското правителство едновременно видим имена като Божков, Бобокови, Прокопиев, Пеевски, Ковачки и други „знаменити генерали на индустрията“. Как мислите, дали биха си поделили европейските пари спокойно и „братски“?
