Как се живее след години, прекарани в унижение и пренебрежение? Как се връщаш към себе си, когато си бил третиран не като човек, а като бреме? Отговорите на тези въпроси търсят хората, изведени от социалния дом в село Ягода, където за мнозина животът се е превърнал в страдание.
Марийка Георгиева е една от трите жени, които от този дом попадат в хирургичното отделение на Университетската болница в Стара Загора. Жената има тежки проблеми с краката и в продължение на повече от година е ставала от леглото единствено по команда. Памперсът ѝ е бил сменян не когато е имала нужда, а когато персоналът е преценявал. През целия си престой е виждала сина си едва няколко пъти – и никога не му се е оплакала.
След разкритията за условията в дома, някои от хората, преместени в болницата, все още не са потърсени от близките си. Лекарите обаче отказват да ги оставят без грижа.
„Не можем да ги пуснем на улицата. Ще направим всичко възможно да останат при нас, докато се намери решение. Апелираме институциите да поемат отговорност“, заяви пред bTV доц. д-р Георги Минков, зам.-директор на УМБАЛ – Стара Загора.
Според Петя Чакърова, директор на „Социални грижи“ в града, част от пациентите ще бъдат настанени в Дом за възрастни с физически увреждания, тъй като диагнозите им отговарят на профила.
Такъв е и случаят със Стоян – мъжът, с когото зрителите вече се запознаха. Той е изведен от дома в Ягода и вече е настанен в старческия дом в Стара Загора. Там ще остане толкова дълго, колкото пожелае, уверяват от ръководството.
„Предлагаме им библиотека, зала за игри и тихи занимания, възможност за включване в трудо- и арттерапия. Вратите са отворени, стига да имат желание“, разказва Илия Александров, директор на дома.
А Стоян тепърва се опитва да приеме свободата си. На въпроса дали ще прости на онези, които са се отнасяли с него нечовешки в дома, той отвръща:
„Първият закон на християнството е да прощаваме.“
Но след миг добавя:
„За четири години и два месеца там… вече станах атеист.“
