Всяка седмица Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) подава към Изпълнителната агенция по лекарствата около 300 сигнала за опити да бъдат отчетени повторно лекарствени опаковки, които вече са били предоставени на други пациенти. Това съобщи Илиана Паунова, директор на БОВЛ, по време на работна среща с журналисти. Част от тези инциденти се дължат на технически или процедурни пропуски, но немалка част будят съмнения за целенасочени финансови злоупотреби.
Европейската система за верификация, в която България участва, ефективно пресича практики от миналото, свързани с многократното отчитане и заплащане на скъпи медикаменти от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всяка опаковка съдържа уникален идентификационен код, подобен на ЕГН, който се регистрира при отпускането ѝ – било то в аптека или болнично заведение. Така се предотвратяват опити за двойно фактуриране и се повишава прозрачността на системата.
Системата проследява движението на всяко лекарство от момента на производство до края на годността му – плюс една година след това. Наред с това се елиминират възможности за злоупотреби на легалния пазар. Рисковете обаче остават в нерегламентирани канали – като нелицензирани онлайн аптеки, контрабанден внос или нерегламентирана търговия с търсени медикаменти от чужбина.
Заради зачестилите случаи на нелегална търговия, Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) настоява за криминализиране на престъпленията, свързани с лекарства. „Наше предложение беше включено в Националната здравна стратегия и поддържаме активен диалог с институциите, които могат да инициират законодателни промени“, заяви Боряна Маринкова, директор на БАРПТЛ и член на управителния съвет на БОВЛ.
Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, подчерта, че оперативната връзка между системите вече не позволява дадена опаковка да бъде повторно продадена или отчетена по Здравна каса. Той даде пример със случай от 2023 г., при който четири аптеки са декларирали една и съща опаковка в рамките на един ден. „Фиктивният оборот достигаше милиони левове. Не беше възможно точно да се прецени колко от това е ощетило здравната каса, тъй като нямаше механизъм за проследяване на опаковките. Загубите обаче засегнаха и фармацевтичните компании, които по механизма за възстановяване на средства бяха принудени да плащат за повече медикаменти, отколкото реално са доставили“, обясни Денев.
Според магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на УС на БОВЛ, след въвеждането на изискването НЗОК да заплаща само лекарства, отписани от системата за верификация, възможностите за измами значително са намалели. „Нарушения може да има, но става въпрос за изолирани случаи, на фона на над 3000 аптеки и около 200 болнични аптеки в страната“, допълни Маринов.
