Някои сексуални фантазии са безобидни и лесно могат да бъдат реализирани с партньора в леглото. Но има и „тъмни“ фантазии, които понякога ни е трудно да признаем дори пред себе си.
Защо изобщо фантазираме за интимни експерименти и какво ни разкриват тези мисли? Нека разберем!
Фантазиите понякога изглеждат нелогични, защото противоречат на образа, който имаме за себе си – например като почтена и сдържана жена.
„Защо, по дяволите, фантазирам за разврат и унижение?“ – вероятно си задаваш подобни въпроси.
Страхът, че сексуалните ни фантазии не са „нормални“, е широко разпространен. Често се сравняваме с различни критерии – биологични, религиозни (дали извънбрачният, оралният или аналният секс са приемливи?) или дори законови (в някои щати на САЩ оралният и аналният секс са забранени). Според списание „Космополитън“, проблемът не е в самите фантазии и дали те поставят под въпрос нашата женственост, мъжественост или вярност. Проблемът е, когато се опитваме да ги прогонваме от главата си или не сме достатъчно открити с партньора си. Важно е да открием границите, които са приемливи и за двама ви.
Откъде идват фантазиите?
Въображението няма морал – то просто работи, независимо от нашите желания. Какво би станало, ако си купя нов диван? Ами ако някой друг беше президент? Ами ако поканим Ива вместо Алекс?
Способността да си представяме различни сценарии ни е направила успешни в еволюцията, като ни е позволила да изследваме не само познати, но и неизвестни ситуации.
Причините за сексуалните фантазии са различни, но често се свеждат до изследване на собствената сексуалност и любопитство към новото: „Какво би станало, ако…?“
Сексуалността ни може да отразява и лични проблеми или травми. Например, ако човек си забранява удоволствието или не цени себе си, може да си позволи удоволствие само ако е изпитал страдание. Друг случай е, когато позволяваме на партньора да упражнява пълен контрол, което може да провокира фантазии за самонараняване.
Фантазиите за нараняване на друг човек също могат да произлизат от лична травма – например, човек, който някога е бил унижен, си представя как унижава друг, за да си възвърне контрола, поне във въображението си. Тези мисли не са опасни сами по себе си, стига в реалността да са ясно разграничени от отношенията ви. Доминирането и подчинението в спалнята могат да бъдат просто част от сексуалната игра.
Сексуалните фантазии могат да служат и като начин за освобождаване от стрес и прекомерна отговорност, както и за повишаване на самочувствието. Например, някои хора компенсират неуспехи в живота с победни фантазии или пък с реални сексуални преживявания, които ги карат да се чувстват ценени и желани.
Понякога фантазиите се появяват и като начин да избягаме от проблемите в отношенията – когато интимността намалее, човек може да търси удовлетворение във въображението.
И не на последно място, фантазиите могат да се появят просто защото нещо или някой ни привлича – като съсед, който ни изглежда секси, или защото ни е скучно и искаме да избягаме от стреса.
Как да се отнасяме към фантазиите?
Всеки има сексуални фантазии, а да ги изключиш не е възможно – и не е нужно. Важното е какво правим с тях. Обикновено хората избират една от три стратегии:
-
Искам, но няма да го направя. Повечето фантазии са безвредни и остават само в главата. Например, жена вижда красив мъж на улицата и за момент си го представя, но се връща при своя партньор без проблем. Това е нормално и не застрашава връзката.
-
Искам и ще го направя. Някои фантазии могат да бъдат обсъдени с партньора и реализирани в живота, като например използването на секс играчки или опитване на нови неща в интимността.
-
Не искам и няма да го направя. Някои фантазии са прекалено мрачни или болезнени и не трябва да бъдат осъществявани. Важно е да ги изследваме и да се запитаме дали крият някаква вътрешна болка.
С кого да говоря за фантазиите си?
Първата стъпка е да приемеш своите фантазии. Те са част от несъзнаваното и не определят теб като личност. Потискането им може да доведе до вина и страх от собствената сексуалност.
Ако фантазиите стават обсесивни или навредят на теб или другите, е добре да потърсиш помощ от специалист.
Можеш и трябва да говориш с партньора си, но внимателно – не всички фантазии е необходимо да бъдат споделяни, особено ако знаете, че няма да ги реализирате. Понякога това може да травмира партньора, който няма да може „да не вижда“ фантазията и това да наруши доверието.
