Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на Европейския съюз (RASFF) отново е изпратила тревожни сигнали, свързани с храни с български произход. През април 2025 г. в нейната мрежа са постъпили данни за няколко случая на сериозно замърсяване, които засягат продукти, изнесени от България. Това става ясно от последния месечен доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Макар и броят на тези нотификации да е малък, съдържанието им повдига остри въпроси относно контрола, който се упражнява върху качеството и безопасността на храните у нас.
📊 Общата картина в Европа
През април 2025 г. системата RASFF е обработила общо 419 сигнала:
-
385 за храни
-
20 за фуражи
-
14 за материали в контакт с храни
-
0 за живи животни
Най-много предупреждения са отправени към Германия (13) и Белгия (12). България присъства с две официални нотификации – с една по-малко спрямо март.
⚠️ Какво тревожи най-много в българските храни?
🔺 Високи нива на олово в дивечово месо
RASFF сигнализира за замразено филе от гърди на фазан, изнесено от България, в което е открито превишено съдържание на олово – тежък метал с доказано токсично въздействие върху организма. Най-уязвими са децата и бременните жени. Продължителната експозиция може да доведе до сериозни неврологични увреждания.
🔺 Афлатоксини в слънчогледови семки
Още по-сериозна е нотификацията за наличие на афлатоксин В1 – канцероген от най-висока степен. Той е открит в слънчогледови семки, произведени в България. Афлатоксините се развиват при лоши условия на съхранение и са особено опасни за черния дроб.
🔺 Мелатонин в хранителни добавки
В категорията „проследяване“ България е била нотифицирана и за високо съдържание на мелатонин в добавка, предназначена за подобряване на съня. Приемът на такива вещества без медицинско наблюдение може да доведе до нежелани странични ефекти и нарушаване на хормоналния баланс.
📉 Общи тенденции в ЕС: скритите заплахи
Въпреки че общият брой нотификации е с 20% по-нисък в сравнение с април 2024 г., определени рискове бележат обезпокоителен ръст:
-
⚠️ +175% за олово
-
⚠️ +67% за кадмий
Пестицидите и микотоксините, включително афлатоксини, запазват високи нива на присъствие. Патогенни бактерии като Салмонела и Листерия също продължават да се откриват, най-често в птиче месо, риба и млечни продукти.
📌 Най-рискови категории храни
-
Плодове и зеленчуци
-
Ядки и семена
-
Птиче месо
-
Подправки и билки
-
Диетични и фитнес добавки
🛡️ Какво следва за България?
Макар броят на нотификациите да е ограничен, тяхното съдържание е повече от обезпокоително. Те показват ясно: рисковете не са изключение, а предупреждение. Време е за сериозен, системен контрол по цялата хранителна верига – от производството до етикетирането. Докато европейските системи за мониторинг работят ефективно, българската система за хранителна безопасност трябва да покаже, че също е готова да защити потребителите – както у нас, така и в чужбина.
