Издръжката на възрастните хора в т.нар. „дом на ужасите“ в село Ягода е струвала стотинки на ден, докато близките им са плащали по 990 лева месечно. По данни на разследващите, в двете къщи са били настанени общо 75 души – 19 в едната сграда и 56 в другата.
Разказите на оцелелите сочат, че храната им се е състояла от две филии хляб в 6 часа сутринта – дажбата им за целия ден. Понякога между тях имало и резен салам, който служел за вечеря, но това било рядкост.
Нямаме точни данни за реалните разходи на „хосписа“, но направихме ориентировъчна сметка, използвайки минималните стойности за издръжка на селска къща. В къщите почти не е имало домакински уреди.
-
Хляб: Най-евтиният хляб струва 1,50 лв. за 15 филии, или 10 ст. за филия. За 75 души са необходими 150 филии на ден, или 15 лв. дневно. За месец – 465 лв.
-
Ток: В двете сгради – общо около 300 лв. месечно.
-
Вода: При ограничено ползване – около 60 лв.
-
Лекарства: Основно успокоителни с фентанил – ориентировъчно 100 лв. месечно.
-
Памперси: При 2 броя дневно на човек – 1,40 лв. на ден. За месец – 43,40 лв. на човек, или общо 3255 лв.
Общият месечен разход излиза приблизително 4180 лв., или по 55 лв. на човек. В същото време близките им са плащали по 990 лв. месечно. Това прави 74 250 лв. постъпления на месец. След приспадане на минималните разходи остават около 70 000 лв. печалба. Годишно – над 840 000 лв.
Данъчните тепърва ще установяват дали е имало отчетност, но разликата между таксите и разходите е шокираща.
Подобна ситуация се разкрива и в други нелегални или слабо контролирани домове в страната. Във Варна, например, таксата е била дори по-висока – 1100 лв. на месец, но поне храната включвала боб, грах и леща.
Роднините на пострадалите често не са подозирали в какви условия се намират близките им. В рекламите се обещавали самостоятелни стаи, личен лекар, четирикратно хранене, медицински грижи – всичко това за 990 лв. Реалността обаче била съвсем различна – глад, бой, заключване и страх.
Ужасът отвътре
В една от най-тежките истории, Милка Раева – настанена в дома на 70 години и прекарала там 4 години – споделя:
„Заключваха ни като кучета. В 6 сутринта – две филии хляб и това беше. Хора умираха гладни, без доктор, с рани, в мръсотия. Беше ад. Даваха ми лекарства да умирам, ама ги хвърлях в тоалетната. Вземаха ми пенсията. Един път началникът ми каза: ‘Ще ти бия една инжекция и ще те довърша.’“
До април 2024 г. мястото е било регистрирано като старчески дом. След проверки, собствениците сами се отказват от лиценза – но дейността продължава под формата на „стаи под наем“.
След полицейска акция 18 души са откарани в болница, от които 8 в тежко състояние. Разследват се и смъртни случаи при неясни обстоятелства.
В stark контраст, в легални и лицензирани домове с добри условия, таксите достигат 2000–3000 лв. месечно, но включват модерна база, 24/7 медицински екип, физиотерапия, видеонаблюдение и достойна грижа.
За жертвите в с. Ягода обаче това остава мечта. Те са били изоставени, упоени, вързани, без телефони и документи. Опитът за бягство се наказвал с побой. Лекар се е появявал само когато някой е умирал.
Съдебният процес ще бъде труден, но е необходим, за да се даде глас на тези, които дълго време са били лишени от всякакво човешко достойнство.
