Можем ли да разчитаме на Спешната медицинска помощ, когато най-много се нуждаем от нея?

Какъв е мащабът на недостига на медицински кадри, къде е най-сериозен и защо системата е стигнала до този критичен момент?

Най-общо казано, причината се крие в това, че в продължение на години Спешната помощ поемаше слабостите на цялата здравна система.

Често тя се използва в ситуации, които не са наистина спешни — когато пациентите са неосигурени, уплашени, самотни или не могат да се свържат с личните си лекари. Спешната помощ е безплатна и достъпна, което я прави първи избор дори при несъществени оплаквания.

На фона на тези натоварвания стана ясно, че системата страда не само от сериозен недостиг на персонал, но вероятно и от организационни проблеми.

Как функционира системата?

Когато човек прецени, че е в животозастрашаващо състояние, има две възможности:

1. Да се обади на телефон 112 и да повика линейка.

2. Да отиде сам до спешен приемен кабинет в болница.

При обаждане на 112 се свързваме с оператор от Националната система към МВР, който не е медицинско лице. Операторът се опитва да осъществи конферентна връзка с медицинско лице от Центъра за спешна помощ. Ако това не е възможно, сигналът се предава писмено.

След това медиците категоризират сигнала по спешност:

• Спешен – линейката трябва да пристигне до 8 минути.

• Неотложен – линейката трябва да е на място до 20 минути.

• Стабилен – времето за реакция е до 2 часа.

Според данни на столичната Спешна помощ, 70% от сигналите, подадени в София, не са били за реално спешни случаи. Въпреки това пациентите не заплащат такса за ползване на услугата, а според справка на здравното министерство – не са налагани и глоби.

Ако човек реши да отиде директно в болничен спешен приемен кабинет, отново ще бъде прегледан. Но ако състоянието не е определено като спешно, болницата има право да наложи такса за преглед.

Какво е състоянието на Спешната помощ в страната?

Най-тежък остава недостигът на екипи в София. Проблеми, макар и в по-малък мащаб, има и в Търговище, Смолян, Сливен и Перник.

Ето и данни от някои големи градове в страната:

• София:
  Средно разполага с 10–12 екипа за целия град. Има дни с едва 6–8 активни линейки, докато според здравното министерство минимумът за столичния регион трябва да е поне 25. Щатната бройка надхвърля 900 души, но над 200 позиции остават незаети.

• Пловдив:
  Центърът разполага със 7 екипа в града при нужни 8, както и с 14 за областта. Има нужда от поне 15 лекари и също толкова медицински сестри. За цялата 2025 година до момента няма нито един новоназначен лекар.

• Варна:
  Работят 18 екипа през деня и 17 през нощта. Центърът има 28 незаети лекарски щатни бройки.

• Бургас:
  На дежурство са 22 екипа. За да се осигурят достатъчно, се налага комбиниране и поемане на повече смени от наличните лекари.

• Русе:
  Поддържат се 11 денонощни екипа за областта. Оттам също потвърждават за масов недостиг на лекари.

Защо професията не привлича млади медици?

От Министерството на здравеопазването обясняват, че основните причини са враждебното отношение на пациенти, високото ниво на стрес и трудни условия за вземане на решения „на терен“.

За да промени тази тенденция, министерството прилага няколко мерки:

• Финансово подпомагане на специализацията,

• Увеличение на заплатите,

• Организиране на допълнителни обучения.