Министърът на вътрешните работи Даниел Митов обяви, че е разпоредил изготвянето на нов проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на охрана на лица. Това съобщи той в публикация във Facebook, като уточни, че мярката е резултат от анализ на съществуващата нормативна уредба, която е показала съществени пропуски и неясноти.
Повод за проверката стана широко обсъждан случай на магистрала „Тракия“, при който автомобил „Ламборгини“ бе заснет да се движи с висока скорост, ескортиран от патрулен автомобил с регистрация от Пазарджик. Оказа се, че в спортния автомобил е пътувал Илия Петков – син на журналистката Миглена Ангелова. По-рано той и негов приятел са подали сигнал до органите на реда, че са били заплашвани от неговия баща, поради което е назначена охрана от МВР съгласно закона. Няколко дни по-късно Петков сам подава молба охраната да бъде прекратена, тъй като, по думите му, тя нарушава личния му живот.
Случаят постави под въпрос адекватността на процедурите и критериите, по които се определя нуждата от полицейска охрана, особено когато тя изисква използване на значителен ресурс от страна на държавата.
„За целта вече е създадена работна група под ръководството на зам.-министъра Тони Тодоров, която ще изготви проекта за новата наредба“, уточнява министър Митов. Той допълва, че ще търси и съдействие от други институции, включително Министерството на правосъдието, за да бъде по-прецизно уреден механизмът за назначаване и изпълнение на охрана.
В момента охраната на лица, застрашени от престъпление, се регламентира както на законово ниво (Закон за МВР – чл. 14, ал. 2, т. 10 и ал. 4), така и чрез подзаконови актове – Правилника за устройството и дейността на МВР и съответната наредба. Законодателството позволява охрана и на близки роднини на застрашеното лице, при условие че такава мярка е разпоредена от съд или прокуратура.
Анализът на действащите разпоредби е показал липса на ограничения относно начина на придвижване, ползването на частни превозни средства и поведението на охраняваните лица на обществени места. Според Митов това създава риск за сигурността както на самите лица, така и на служителите, ангажирани с охраната. Също така е отбелязано, че в някои случаи се наблюдава нецелесъобразно изразходване на ресурси от страна на МВР.
Относно използването на звукова и светлинна сигнализация от страна на охраняващите екипи, министърът уточни, че това се прави по тяхна преценка в рамките на задълженията им и не представлява нарушение на правилата.
„Необходима е по-строга и конкретна регламентация, за да се гарантира баланс между защитата на личната сигурност и разумното използване на публичния ресурс“, подчерта още Митов.