Еньовден се отбелязва всяка година на 24 юни. Макар празникът да има езически корени, той съвпада с важен християнски ден – Рождението на свети Йоан Кръстител. В народната традиция е известен още като Яневден, тъй като на този ден имен ден празнуват хора с имена като Яна, Яни, Янко, Янчо, Енчо, Биляна, Деница, Дея, Денислав, Ивета. Празникът се среща и под имената Иван Купала или Иван Брунлю.
Не е напълно ясно дали Иван Купала е славянско божество, митологичен персонаж или образ, възникнал от народните вярвания. Възможна е и връзка с корена „куп“, означаващ „обединявам“. В много от фолклорните представи името Иван Купала е народното наименование на свети Йоан Кръстител. Историците допускат и друг произход на думата – от глагола „къпя се“, тъй като водата и огънят имат ключова роля в ритуалите на празника.
Традиции и вярвания
Празникът е широко разпространен сред славянските народи, но има еквиваленти и в други култури: Съботка при поляците, Сен Жан във Франция, Мидсъммар в Швеция, Кресу ден в Словения, Флакагайт в Албания и Иван Купала в Русия.
Най-съществената част от традицията е събирането на билки. Смятало се е, че билките, набрани в ранната утрин на Еньовден, притежават най-силни лечебни свойства. Те се съхранявали цяла година и се използвали за лечение. Обредът по събирането обикновено се извършвал от жени и лечителки, още преди изгрев слънце, когато „еневата сила“ на тревите е най-силна.
Празникът се е отбелязвал край водоеми, където се поставяло „Купалско дърво“ – украсено с цветя и ленти. Около него се извивали хора и се пеели песни. Често се изгаряло или пускало във вода чучело на Марена – зимно божество, свързано със студа и глада, символично „изгонвано“ от живота.
Ритуали на младите момичета
Момичетата извършвали различни гадания, за да узнаят съдбата си и кой ще бъде бъдещият им съпруг. Вечерта сплитали венци от билки и цветя, вмъквали в тях запалена свещ и ги пускали да плават по водата. Докато ги следвали по брега, пеели песни. Смятало се е, че:
-
Ако венецът се носи спокойно и свещта остане запалена – момичето скоро ще се омъжи.
-
Ако се завърти – ще остане неомъжена още година.
-
Ако потъне – никога няма да се омъжи.
Според легендата, само в нощта срещу Еньовден папратта разцъфтява. Ако неженен мъж – най-често единствен син – намери митичния ѝ цвят, ще получи дарбата да вижда бъдещето, да разбира езика на птиците и животните, да открива съкровища и да лекува.
Огънят и водата – сили на пречистването
Огънят играе централна роля в празника. Палели се големи клади, около които хората танцували и пеели. Обичаят включвал прескачане на огъня – самостоятелно или по двойки, хванати за ръце. Това било не просто забавление, а ритуал на пречистване. Вярвало се е, че ако влюбени прескочат огъня без да се пуснат, ще бъдат заедно завинаги.
Огънят също така гонел злите сили. Смятало се е, че жена, която не се приближава до него, е вещица.
Връзка с християнството: Рождество на св. Йоан Кръстител
На 24 юни Православната църква почита Рождението на свети Йоан Кръстител – единственият светец, чиято рождена дата се отбелязва освен деня на смъртта му. Според евангелията, Йоан е роден шест месеца преди Иисус Христос от възрастните Захария и Елисавета. След загубата на родителите си израснал в пустинята, където водел аскетичен живот. Проповядвал покаяние и кръщавал хората, като по-късно именно той кръщава Иисус в река Йордан – събитие с огромно значение в християнската история.
Йоан бил наричан „глас на викащия в пустинята“, призовавайки хората към вътрешна чистота и духовно пробуждане. Открито осъждал греховете – дори на властимащите. Това му донесло гибел – по нареждане на цар Ирод, Йоан бил обезглавен, след като дъщерята на Иродиада – Саломея – поискала главата му като награда за танц.
Според преданието, Ирод, Иродиада и Саломея впоследствие получили заслужено възмездие, а техните имена останали в историята като символи на грях, предателство и жестокост.
Съвременен прочит на Еньовден
Днес Еньовден продължава да се празнува с уважение към природата, вярата и народната традиция. Хората отиват на хълмове да посрещнат изгрева, вярвайки, че в този момент слънцето „играе“ по хоризонта и дарява сила. Омиват се с вода, преминават под билкови венци за здраве и щастие, и вярват в невидимата, но осезаема магия на деня.
