Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) планира да изразходва близо 18,5 млн. лева (без ДДС) за изграждане на нова система за видеонаблюдение и анализ на пътния трафик – проект, който според експерти дублира вече наличната държавна тол система и не носи реална добавена стойност за пътната безопасност.
Според условията на обществената поръчка, чиято процедура приключи в края на май, новата система ще включва минимум 1154 камери, разположени в 320 точки по републиканската пътна мрежа. От тях 195 ще бъдат монтирани именно върху съществуващите рамки на тол системата – нещо, което поражда съмнения за ефективността и целесъобразността на проекта.
Планираните устройства са три вида:
-
412 камери за разпознаване на регистрационни номера – ще следят трафика в реално време;
-
412 камери за засичане на моментна скорост;
-
330 обзорни камери за видеонаблюдение на критични пътни участъци.
Всички те трябва да предават данни към информационните системи на МВР, НАП и Агенция „Митници“. Парадоксалното е, че през април АПИ обяви отделна обществена поръчка за 2,2 млн. лева със същата цел – свързване на тол системата с тези институции.
Според Борис Марков, представител на компанията „Капш“ – разработчик на тол системата в България, новата мрежа е излишна, скъпоструваща и създадена с цел „усвояване на средства“. В пост в социалните мрежи той твърди, че всички функции на новата система вече се изпълняват успешно от съществуващата тол инфраструктура.
„Тол системата брои трафика, засича моментна и средна скорост, разпознава регистрационни номера. А сега ще поставят още камери със същите функции – дори на същите рамки. Защо? За далавера“, коментира Марков.
Той посочва още, че камерите извън тол системата не могат да различават категории превозни средства, като например тежкотоварни камиони, и не са ефективни при контрол на скоростта. Тол камерите обаче разполагат с база данни, която им позволява да идентифицират ТИР-ове и да следят спазването на ограничението спрямо тяхната категория.
Експерти по пътна безопасност твърдят пред „NewsPoint“, че държавата умишлено не сертифицира тол камерите за контрол на скоростта, за да не предизвика напрежение сред превозвачите. Затова и вместо да използва пълноценно вече наличната технология, държавата се насочва към изграждането на паралелна, но по-малко ефективна система, която не засяга интересите на сектора.
Проектът повдига въпроси не само за ефективното използване на публични средства, но и за реалните приоритети в политиката по пътна безопасност.
