На 26 юни православната църква отбелязва паметта на двама светци – преподобни Давид Солунски и свети Давид Български.
Преподобни Давид Солунски
Преподобният Давид е живял през V–VI век. Роден около 450 г. в Месопотамия, той още в младостта си се отправил към Солун, където постъпил в манастир, разположен край градските стени. В обителта се отдал изцяло на молитва, строг пост и задълбочено изучаване на Свещеното Писание.
След смъртта на игумена братството го избрало за негов приемник, но Давид отказал и предпочел по-строг подвижнически живот по примера на източните стълпници – не върху кула, а сред клоните на едно бадемово дърво, растящо до манастирския храм. Там прекарал три години в непрестанна молитва и лишения, приемайки със смирение горещините на лятото и студа на зимата. Мнозина идвали при него за духовен съвет и го молели за застъпничество пред Бога.
Около 540 г. солунският архиепископ Аристид го помолил да замине за Константинопол, за да представи пред император Юстиниан Велики искането на Солунската архиепископия за защита на нейните права. Преподобният Давид, макар вече в напреднала възраст, се подчинил и предприел пътуването с още двама монаси. Славата му го била изпреварила в столицата и императорът благосклонно приел молбата. На връщане обаче преподобният Давид издъхнал на кораба, малко преди да стигнат до пристанището на Солун.
Погребан е в своя манастир, а днес неговите мощи се съхраняват в храма на манастира „Света Теодора“ в центъра на Солун.
Свети Давид Български
Свети Давид Български е най-големият от четиримата синове на комит Никола и брат на цар Самуил. Заедно с братята си се включва в борбата срещу Византия с цел да бъдат освободени източните територии на българската държава, попаднали под византийска власт.
През 976 г., при завръщане от военен поход към Солун, Давид е убит от разбойници в прохода между Костур и Преспа. Той е един от примерите за народна канонизация – обявен за светец от народа и по-късно признат и от Църквата. Неговият образ е изографисан в десетки църкви от XIX век.
