След дълъг период на колебания, напрежение и политически спад, Кирил Петков обяви, че подава оставка както като съпредседател на „Продължаваме промяната“, така и като народен представител. Един акт, който – независимо от причините – идва в точното време.
Решението изглежда единствено правилното – и за самия Петков, и за формацията, която поведе преди три години с ентусиазъм и новаторски заряд. Този заряд обаче постепенно се изчерпа. Лидерството му отдавна не вдъхваше увереност, а перспективите пред партията изглеждаха все по-ограничени, докато той оставаше на преден план.
Да се оттеглиш навреме е важен урок в политиката. Оставката не е слабост, а необходимост – и в зрели демокрации тя е естествен и дори здравословен механизъм. Затова няма да правя емоционални оценки към личността на Кирил Петков. С делото му ще се заемат историята и избирателите. Засега – краят е факт.
Истинското изпитание тепърва предстои – за „Продължаваме промяната“. Сега партията има възможност да покаже дали е истинска политическа структура със здрава основа и идеи, или просто лидерски проект, зависим от една фигура. Ако успее да се съхрани и да се трансформира – ще отвори пространство за нова социалдемократическа сила в България, каквато страната безспорно има нужда. Макар лично да не споделям тази идеология, признавам – място за такава формация има.
А ако не успее да оцелее? Тогава просто ще се е случило неизбежното, само че малко по-рано.
