На 92-годишна възраст ни напусна големият български живописец Енчо Пиронков – едно от емблематичните имена на т.нар. Пловдивска школа, редом с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов.
Пиронков е роден на 9 ноември 1932 г. в село Розовец, Пловдивско. Макар и без академично художествено образование, той пробива в изкуството със самобитен стил и силно индивидуално присъствие. Големият му пробив идва през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава участва в над десет самостоятелни изложби в България и чужбина – Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн, Лайпциг и други.
Творчеството на Пиронков се отличава с живопис, фрески, стъклописи, пластики, а основни теми в произведенията му са Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание. Работи и в сферата на монументалното изкуство – мозайки, дървена и метална пластика, сценография. Негово дело са декорите за историческия филм „Сватбите на Йоан Асен“.
Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, както и в десетки държавни и частни колекции по света – в САЩ, Австрия, Испания, Дания, Япония, Франция, Германия, Мексико и др.
Признанието към делото му идва още през 1964 г. с награда на Съюза на българските художници, следвана от орден „Кирил и Методий“ (1979), званието „Заслужил художник“ (1985), а през 2013 г. – най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен.
Енчо Пиронков оставя след себе си богато потомство. От първия му брак е синът му Кирил Пиронков – републикански шампион по кану, баща и треньор на световноизвестната тенисистка Цветана Пиронкова.
С втората си съпруга, юристката Катя Пиронкова, има още три деца:
-
Вида Пиронкова – композитор, поет, писател, журналист, бижутер. Автор е на песента „Гълъбо“, изпълнена от Миро.
-
Петър Пиронков – утвърден художник с над 45 самостоятелни изложби.
-
Стою Пиронков – също ангажиран в сферата на изобразителното изкуство и неговото разпространение.
Енчо Пиронков остава в паметта на България като художник с дълбока чувствителност и неподражаем почерк – един от онези, които превърнаха Пловдив в духовен и културен център на страната.
