Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев откри първата публична дискусия за необходимостта от структурна реформа в българската образователна система. По думите му е време за сериозен разговор относно настоящия модел на училищно образование.
„Изминаха девет години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. Това е достатъчен период, за да направим задълбочен анализ на положителните резултати и на предизвикателствата, които срещаме“, подчерта министър Вълчев.
Той увери, че промени няма да се въвеждат прибързано, а ще се базират на експертни анализи, обществени консултации и широко обсъждане. Според него в следващите две години не се предвиждат кардинални промени, но е важно да бъдат поставени дългосрочни цели, ориентирани към интересите на децата и бъдещото им развитие.
По време на форума беше изтъкнато, че България е единствената страна в Европейския съюз и сред държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която основното образование приключва след едва седем учебни години – до седми клас. Учебните часове на този етап у нас са около 4200, или 55% от средното ниво в Европа, което надхвърля 7600 часа. Данните бяха представени от проф. Николай Попов, преподавател по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, и от проф. д-р Галин Цоков – директор на Института по образованието.
Министър Вълчев изрази притеснение, че ранното завършване на основното образование – обикновено на 13–14-годишна възраст – поставя учениците и техните семейства в положение да правят важни избори твърде рано, когато младите хора все още нямат достатъчен житейски и образователен опит. Според него ранното профилиране не само ограничава възможностите за бъдещо развитие, но често действа и демотивиращо, като води до спад в учебната мотивация след прием в предпочитано училище.
„Бъдещето ще изисква широк спектър от умения и задълбочена общообразователна подготовка. Това е още един аргумент в подкрепа на по-дълъг период на основно образование“, посочи министърът.
Данни от международни изследвания показват, че в 21 от 37 изследвани европейски държави основният образователен етап продължава 9 години, в 8 държави – 8 години, в 6 – 10 години, а в една държава – цели 11 години. Само в България той е ограничен до 7 години. Подобна по-дълга структура на обучение се прилага и в страни като Япония, Канада, Китай, Бразилия, както и в някои американски щати.
Проучванията показват, че по-краткото основно образование и последващото ранно разделяне на учениците по профили и училища, често в различни населени места, водят до редица неблагоприятни ефекти – по-слаби академични резултати, занижена функционална грамотност, задълбочаване на разликите между ученици с различни възможности, разделение между елитни и масови училища, затруднена социална интеграция и недостатъчна подготовка за нуждите на пазара на труда.
Обратно – по-дългият основен образователен етап носи редица ползи. Учениците в държави с такъв модел показват по-високи резултати по четене, математика и природни науки, притежават по-добри функционални и социални умения, а образователните системи са по-успешни в осигуряването на равен достъп до качествено обучение.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че евентуалната промяна на структурата трябва да бъде съпътствана и от други реформи: внедряване на съвременни методи на преподаване, индивидуална подкрепа за изоставащи ученици, ранно кариерно ориентиране, както и възможности за по-късна промяна в избраната образователна или професионална посока.
