Резултати от мащабно десетилетно проучване, обхванало близо 200 000 души, разкриват, че качеството на храната, която консумираме, е също толкова критично, колкото и самият тип диета (ниско съдържание на въглехидрати или мазнини), когато става въпрос за здравето на сърцето. Това съобщава Newsweek.
Здравословни храни срещу преработени: Ясната разлика
Проучването категорично показва, че диети, богати на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения, значително намаляват риска от сърдечни заболявания. За разлика от тях, консумацията на преработени храни и храни от животински произход има обратен ефект. Оказва се, че няма значение дали тези храни са помпозно етикетирани като „нискомаслени“ или „нисковъглехидратни“ – ключов е техният състав и хранителна стойност.
Подробности от изследването и експертни мнения
„Открихме, че това, което ядете при нисковъглехидратни или нискомазнинни диети, е от значение също толкова, колкото и самата диета“, заяви д-р Джиюан Ву, постдокторант в Харвардското училище по обществено здраве „Т. Х. Чан“, цитиран от scitechdaily.com.
„Здравословните версии на тези диети – богати на растителни храни и пълнозърнести храни – са свързани с по-добри резултати за здравето на сърцето и подобрена метаболитна функция“, добави той. Обратното, диети с ниско съдържание на въглехидрати и мазнини, които наблягат на нездравословни храни, са свързани с по-висок риск от сърдечни заболявания.
Д-р Ву представи тези резултати на NUTRITION 2025 – водещата годишна среща на Американското дружество по хранене в Орландо.
Какво прави една храна „здравословна“ или „нездравословна“?
Изследователите са разработили оценки за това колко здравословен или нездравословен е изборът на храна в контекста на диети с ниско съдържание на въглехидрати и мазнини. Те са класифицирали въглехидратите, мазнините и протеините от пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения като висококачествени или здравословни хранителни вещества.
За разлика от тях, въглехидратите от картофи и рафинирани зърнени храни, както и наситените мазнини и протеините от животински храни, са класифицирани като нискокачествени или нездравословни.
Влияние върху метаболизма и бъдещи насоки
При над 10 000 участници в проучването, изследователите са измерили стотици кръвни метаболити, за да оценят как качеството на диетата влияе върху метаболитната регулация. „Този подход ни позволи да разберем по-добре биологичните ефекти на тези диети и затвърди нашите открития“, каза Ву.
Анализът е показал, че участниците, които са спазвали здравословна диета с ниско съдържание на въглехидрати или мазнини, са имали по-нисък риск от развитие на коронарна болест на сърцето. За сметка на това, тези, които са следвали нездравословни варианти, са имали повишен риск. Здравословните хранителни навици, независимо от типа диета, са намалили риска от развитие на сърдечни заболявания с около 15%.
Препоръки за подобряване на диетата
„Нашите открития показват, че подобряването на качеството на храната е от решаващо значение за подобряване на здравето на сърцето“, обобщи д-р Ву. Той съветва: „Независимо дали някой следва диета с ниско съдържание на въглехидрати или мазнини, наблягането на пълнозърнести, минимално преработени храни на растителна основа и ограничаването на рафинирани зърнени храни, захар и храни от животински произход може значително да намали риска от коронарна болест на сърцето.“
За тези, които искат да подобрят диетата си, изследователите предлагат да се съсредоточат върху добавянето на повече пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения, като същевременно намалят консумацията на преработени меса, рафинирани въглехидрати и сладки храни. Също така е важно да се проверяват етикетите на храните и да се внимава за по-нискокачествени съставки, като добавени захари в сокове и преработени закуски.
В бъдеще екипът планира да проучи допълнителни фактори, като генетични фактори, начин на живот и други метаболитни маркери, които могат да повлияят на връзката между качеството на храненето и здравето на сърцето, както и въздействието на диетите върху други здравни проблеми като диабет тип 2 и рак.
