Според нова теория, предложена от учен от Университета на Аляска във Феърбанкс, времето – а не пространството или познатото съчетание от пространство и време – може да е единственото фундаментално измерение, в което се проявяват всички физически явления.
Авторът на теорията, доц. Гюнтер Клетечка от Геофизичния институт на университета, предлага революционната идея, че времето има три измерения, а не едно, както обикновено го възприемаме – като линейно и непрекъснато движение напред. Пространството, според него, е вторична проява, производна на многопластовото време.
„Тези три измерения на времето са първичната тъкан на реалността – като платното на картина“, обяснява Клетечка. „Пространството със своите три измерения все още съществува, но то е като боята върху платното, а не самото платно.“
Тази идея се разминава драстично с господстващия модел в съвременната физика, при който реалността се описва чрез едно измерение на времето и три на пространството – концепция, известна като пространство-време, формирана преди повече от век.
Клетечка е създал математическа формула за обща рамка от шест измерения – три времеви и три пространствени. Според него тази структура може да приближи учените до универсална теория, обясняваща всички фундаментални явления във Вселената.
Теорията е публикувана в списанието Reports in Advances of Physical Science и доразвива десетилетни изследвания в сферата на теоретичната физика, извън рамките на стандартните модели. Клетечка твърди, че неговата концепция надгражда по-ранни опити, като за първи път осигурява възможност за експериментална проверка на някои основни физични свойства – включително масите на елементарните частици.
„Досегашните модели за триизмерно време бяха предимно абстрактни математически конструкции без връзка с наблюдаеми величини“, казва ученият. „Моята теория прави тази идея проверима чрез множество независими експериментални подходи.“
Според него, чрез този модел може да се предскажат досега неизвестни свойства на частиците, както и да се проследи произходът на масата – един от най-дълбоките нерешени въпроси във физиката.
Какво представлява триизмерното време?
Триизмерното време предполага, че – както пространството – времето има три независими посоки. Те могат да се представят като три времеви оси, аналогични на пространствените X, Y и Z.
Представете си, че се движите по права линия напред – така преживяваме времето в ежедневието си. Сега си представете втора пътека, пресичаща първата странично. Ако можете да стъпите върху тази „перпендикулярна времева ос“, без да напуснете текущия момент, бихте могли да разгледате алтернативна версия на същия ден – друг изход, друга реалност. Това е второто времево измерение.
Третото измерение пък е начинът, по който се преминава между различните времеви резултати – механизъм за „навигация“ в тази разширена времева структура.
Клетечка твърди, че неговата теория преодолява основните слабости на по-старите концепции, в които причинно-следствените връзки често се размиват. В неговия модел причините продължават да предшестват следствията, дори и в по-сложна времева рамка.
Високоенергийна физика и разгръщане на измеренията
Някои физици – като проф. Ицхак Барс от Университета на Южна Калифорния – поддържат идеята, че допълнителните времеви измерения стават „видими“ при екстремни условия – например във времето непосредствено след Големия взрив или при сблъсъци на частици с висока енергия. Именно там може да се разкрият скритите слоеве на реалността.
Търсенето на теория за триизмерното време би могло да разкрие нови отговори за някои от най-сложните проблеми във физиката – включително т.нар. квантова гравитация, която цели да обедини квантовата механика с Общата теория на относителността. Това би било голямата „Теория на всичко“ – обединяваща четирите фундаментални сили в природата: електромагнетизъм, силна и слаба ядрена сила, както и гравитацията.
Засега Стандартният модел успешно описва първите три, а гравитацията е обяснена чрез Айнщайновата теория. Но между двете няма съвместимост – затова и търсенето на обединяваща теория продължава. Произходът на масата на частиците е централен елемент в този стремеж, а Клетечка смята, че ключът може да се крие именно в новото разбиране за времето.
