Женшенът и гинко билобата отдавна са познати с ползите си за ума, енергията и устойчивостта към стрес. Но една по-малко известна билка от Изтока, която тепърва набира популярност на Запад, се очертава като истинска сензация – джиаогулан, наричан още „билката на безсмъртието“.
Известен с имената „петлистен женшен“, „южен женшен“, „женшенът на бедняка“ или просто „чудотворната лоза“, джиаогулан (Gynostemma pentaphyllum) впечатлява учените с изключителен терапевтичен потенциал – от ускоряване на метаболизма и регулиране на холестерола до подсилване на имунитета и благоприятно влияние върху дълголетието, пише New York Post.
Къде расте тази „вълшебна“ билка?
Джиаогулан вирее предимно в планинските и гористи региони на Азия – най-вече в Китай, Япония и Тайланд. Местното население го използва от векове в традиционната медицина, вярвайки, че ежедневната му употреба може да удължи живота. И изглежда, науката потвърждава това вярване.
Какво казват изследванията?
Джиаогулан притежава антиоксидантна активност, която е до осем пъти по-висока от тази на зеления чай. Антиоксидантите играят ключова роля в защитата на организма от свободните радикали – основни виновници за стареенето, възпаленията и редица хронични заболявания.
Според проучване, публикувано в Journal of Functional Foods, тази билка:
понижава нивата на „лошия“ холестерол (LDL),
нормализира кръвното налягане,
подпомага чернодробната функция,
облекчава симптомите при хроничен бронхит, гастрит и хепатит,
намалява безсънието и главоболието,
има потенциален противотуморен ефект.
Освен това джиаогулан помага в борбата с оксидативния стрес – един от основните фактори, стоящи зад стареенето и развитието на много съвременни болести.
Как се приготвя и какъв е вкусът?
За приготвяне на чай се използват 1–2 чаени лъжички от изсушените листа, които се заливат с около 250 мл гореща вода. Запарката се оставя за няколко минути, прецежда се и се консумира като ободряващ и леко горчив чай.
Вкусът на джиаогулан е характерен – с лека горчивина, допълнена от сладникава и „земна“ нотка. Тази горчивина се дължи на сапонините – активни съединения, които са отговорни за част от лечебните му ефекти.
