Какво се случва, когато подкупът не е грешка, а правило? Когато корупцията не подкопава държавата отвътре – а я изгражда? От България до Перу, през Румъния – схемите са различни, но резултатът е един и същ: рухване на доверието, парализа на институциите и разпад на държавността.
У нас корупцията не е скрита – тя е публична, банализирана, дори очаквана. Според изследване на Центъра за изследване на демокрацията (2023), 41% от българите вярват, че „без подкуп нищо не става“ – в болници, общини, администрация. Не просто защото системата е счупена – а защото подкупът е самата система.
Европейските институции от години сигнализират: милиарди от еврофондове потъват в бездънни „свои“ фирми, обществените поръчки са пародия на конкуренция, а вместо развитие – имаме фасадни проекти и бетон без смисъл.
Истината? Подкупът не е аномалия. Той е новата „норма“. Докато един ден системата не се срути под тежестта на собствената си лъжа.
Между 2005 и 2017 г. съседна Румъния се превърна в еталон за антикорупционна борба. Лаура Кьовеши и нейният екип от прокурори изпратиха стотици политици, магистрати и олигарси зад решетките. Но тази внезапна чистка имаше цена.
Според данни на European University Institute (2020), в пика на арестите цели администрации блокирали от страх. Никой не смеел да подписва документи, да взема решения. Държавата замлъкнала – не от съвест, а от парализа.
Изводът? Когато премахнеш корупцията, но не си изградил здрава институционална алтернатива, се оказваш в пустиня. Страхът отговорност не ражда – убива го.
В началото на 90-те Перу бе пример за „икономическа стабилност“ под железния юмрук на Алберто Фухимори. Но зад фасадата – чудовищна машина за системна корупция. Депутати, съдии, медии – всички на заплата от тайните служби.
Разкритията след падането на режима през 2001 г., документирани от американското министерство на правосъдието и медии като El Comercio, показаха не просто отклонения, а цял архитектурен план – държава, изградена върху корупционни връзки и зависимости.
Илюзията? Че с подкупи можеш да купиш ред. Докато не дойде денят, в който цялата конструкция рухне като измамна фасада.
Корупцията не е просто морален дефект или случайна грешка. Тя е симптом на дълбока системна болест: липса на доверие, отсъствие на контрол, подменени ценности. И когато тя се превърне в основен механизъм на действие – вече не говорим за корупция, а за алтернативна форма на управление.
Но този модел е обречен. Държава, изградена от подкупи, е като кула от карти – колкото по-високо се издига, толкова по-сигурно е срутването.
И въпросът вече не е дали, а кога.
