През последните седмици медийното пространство беше залято с данни за шокиращи двуцифрени увеличения на цени на определени стоки. Това обаче не отразява коректно нито общата инфлация, нито реалните промени в покупателната способност на българските домакинства, твърди икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. За да разберем защо, е важно да се потопим в структурата на ценовия индекс и потребителската кошница, на която той се базира.
Ценови индекси: Инструмент за измерване на инфлацията
Ценовите индекси служат за измерване на промяната в общото равнище на цените в националната икономика. При тях значение има не абсолютната стойност на цените в даден момент, а движението им спрямо избран базов период (предходна година, предходен месец или съответния месец на предходната година).
Средното изменение на цените се изчислява чрез потребителска кошница от стоки и услуги с различни тегла, които отразяват дела им в домакинските разходи. В България се използват два основни показателя:
- Индекс на потребителските цени (ИПЦ): Кошницата му отразява реалното вътрешно потребление.
- Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ): Позволява сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
Въпреки че стойностите на ИПЦ и ХИПЦ обикновено са близки, в определени случаи могат да се наблюдават различия.
Структура на потребителската кошница в България (ИПЦ)
Икономистът Адриан Николов набляга на ИПЦ, тъй като той отразява по-точно действителната структура на разходите на домакинствата. В момента се използва кошница, базирана на потреблението през 2024 г., която включва над 850 вида стоки и услуги.
В по-широки групи, разпределението на тежестта е следното:
- Храни и безалкохолни напитки: Почти една трета от индекса (29,7%).
- Разходи за жилище и комунални услуги: 13,2%.
- Транспорт: 9,3%.
- Здравеопазване и медикаменти: 8,3%.
- Развлечения и култура: 7,8%.
- Образование: Едва 0,5% от общия ИПЦ.
Най-чувствителните компоненти на инфлацията
Ако разгледаме само хранителния компонент, най-голям дял имат месото и месните продукти (24,3%), следвани от млякото, млечните изделия и яйцата (19,1%). Зърнените храни и хлябът, както и зеленчуците, имат по малко под 15% дял.
При жилищните разходи, електроенергията и другите горива доминират с 67% от сумата, докато 11% се отделят за водоснабдяване. В транспортната категория, горивата и маслата съставляват 55% от всички транспортни разходи.
Погледът към разпределението на стоките и услугите на по-ниско ниво (96 групи) дава най-ясна представа за това кои ценови движения влияят най-силно на общата инфлация. Почти 79% от целия индекс се състои от 26 групи стоки и услуги с над 1% дял в кошницата. Сред тях:
- Месо и месни продукти: Почти 7%.
- Лекарства и електроенергия: По 6%.
- Мляко, млечни продукти и яйца, и горива: По 5%.
Това означава, че резките промени в пазарните условия и цените на тези групи стоки имат силен ефект върху общата инфлация и върху покупателната способност на бюджетите на домакинствата.
„Лична“ инфлация срещу статистическа мярка
Важно е да се подчертае, че представените разпределения на тежестта на различните групи стоки и услуги в ценовия индекс описват потреблението на „средното“ домакинство и не съвпадат непременно с конкретните разходи на всяко едно. По-заможните семейства например отделят по-малък дял от бюджета си за храна и по-голям – за свободно време, пътувания и образование.
Огромно значение има и дали жилището е собствено (отпадат плащания за наем или ипотека), както и притежаването на автомобил, което прави семейния бюджет чувствителен към цените на горивата, за разлика от използването на обществен транспорт, чиято цена се променя много по-рядко.
Именно такива различия в модела на потребление пораждат усещането, че „личната“ инфлация се разминава с измерената от статистиката национална мярка. Икономистът Николов категорично заявява, че обсъждането на отделни цени, на отделни стоки, в отделни региони и при отделни търговци по никакъв начин не бива да се смесва и да се бърка с промени в общата инфлация и покупателната способност.
