Ако средната продължителност на живота в България е около 75 години, то пет загубени години никак не са малко. А именно толкова ни отнеха т.нар. „продължавалници на промяната“ със своите политически маневри, празни обещания и умело поднесени заблуди. Да, оказа се, че някои сънародници ни въвлякоха в един добре режисиран експеримент, наречен „промяна“, който не донесе нищо съществено освен разочарование.
Сценарият им беше познат: крадецът вика „дръжте крадеца“. Изиграха наивниците, както правеха и предшествениците им. Последвалите скандали – и предишни, и настоящи – доказват това. Отговорност? Няма. Последствия? Никакви. Само понякога някой от тях, уж „обиден“, решава да се оттегли по терлици от важен пост, когато съвестта му, макар и късно, се обади. Но не го жали никой – неговото е осигурено. Единственото, което реално изгубихме, е времето – нашите пет години.
Пет години, в които ни заливаха с обещания за електромобили, нови магистрали, тунели, мостове над Дунав, самолет до Скопие… И най-голямата им лъжа – че ще се борят с корупцията. Реалността? Никаква борба, никаква промяна. Само голи приказки и нескрит апетит за власт – повече власт, абсолютна власт. Помним и прословутото: „С вас сме, г-н президент!“, изречено с такова усърдие, сякаш се раздават министерски кресла.
Не е изненада, че „Продължаваме промяната“ бе приета в либералното политическо семейство на Европа – Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ). В същата политическа група отдавна членува и партията на либерал №1 у нас – Ахмед Доган. Явно сцената вече е подготвена за следващия политически спектакъл. А с него ще трябва да преосмислим и понятието „градска десница“, защото в АЛДЕ „дясно“ няма – там има центристко, либерално, но не и истинска десница.
Остават само няколко въпроса: има ли още наивници? Ще продължат ли „продължавалниците“ да си правят гаргара с избирателите? Дано не. Пет години стигат. Времето е твърде ценно, за да го губим в политически илюзии.
Време е за истинска промяна.
