Неотдавнашно изказване на депутат относно лекарите специализанти в България отново разбуни духовете. Проф. д-р Росен Димов, известен хирург от Пловдив, реагира във Facebook, като отказва да коментира обидните думи, но подчертава, че подобно мислене не е от вчера и не е изолирано явление. Думите му не просто разкриват проблема, а ни връщат към една порочна практика, белязала години наред развитието на младите медици.
Пътят на специализанта: Борба за оцеляване и достойнство
Проф. Димов споделя личния си опит, който е показателен за трудностите, пред които са изправени специализантите. „В периода от 1995 до близо 2005 (а може и повече) имаше така наречените „платени специализации“. Тоест, не само, че не получавате заплата за труда си по време на обучението, но и заплащате такса на съответното учебно заведение. Така преминаха три години от моята специализация по Хирургия“, пише той.
Следват още две години само със стипендия за докторантура. Професорът не се притеснява да разкрие и как е успявал да издържа семейството си през тези години: „продавал съм с един приятел инженер маратонки и слънчеви очила по пазарите на Съединение, Калояново и Раковски в свободните от дежурства съботи или недели“.
Този горчив разказ осветлява един „гнусен манталитет“, който, според проф. Димов, витае в обществото ни от години. Той не е просто свидетелство за лични трудности, а за системни проблеми, които отблъскват младите хора от лекарската професия или ги принуждават да търсят по-добри условия в чужбина.
Промяната започва от нас самите
Днес, в ролята си на ръководител на специализанти, проф. Димов се е посветил на това да промени тази порочна практика. В неговата клиника работят шестима специализанти, на които той се старае да осигури „добри условия на труд и обучение и прилично заплащане (доста над минималното изискуемо по наредба)“. Целта му е ясна – да не допусне те да преживеят същите неволи, които той самият е изпитал.
Посланието на проф. Димов е категорично: вместо да губим време в безсмислени спорове и коментари по повод думите на „един от многото ни съграждани с подобно мнение“, е по-добре да се вгледаме в себе си. Всеки от нас има отговорността да направи максимума, който зависи от него, за да подобри условията за младите специалисти.
Всичко зависи от нас самите. Това е призив за действие, за промяна на мисленето и за създаване на среда, която цени и подкрепя бъдещето на българското здравеопазване.
