България е световен шампион по избягване на новини. 63% от запитаните признават, че умишлено избягват новините, сочи последното проучване на Ройтерс – Оксфорд Digital report.
„Печален рекорд – България води по брой на хората, споделили, че избягват непрекъснато, отчасти или селективно по теми новините“, коментира пред БНР проф. Нели Огнянова, преподавател, експерт по медийно и европейско право, председател на Комисията по журналистическа етика.
Светът става все по-сложен и да избягваш новините означава да се отказваш от участие в обществените процеси като гражданин, смята тя.
В резултат на дистанцирането от новините „ставаме уязвими на много нива“ – и като личности, и като общество, защото ще е по-трудно да сме адекватни на света зад прозореца, изрази мнение проф. Огнянова.
Интересно в тази тревожна статистика е, че ръстът на избягващите новини у нас е все по-стръмен, отбеляза медийният експерт. Сред факторите за отказа да се следят новини преподавателката открои огромния обем информация, малкото лично време, качеството на новините.
„Състоянието на медиите има значение. Този процес на отчуждаване има две стъпки – първата е когато хората се отказват от ползването на традиционните медии: това беше сигурен, подреден свят. Нещата се промениха – създаде се нова цифрова среда, където нещата са по-несигурни. Представяме си хора, които се информират за света от Фейсбук и подобни платформи“, обясни проф. Огнянова.
По думите ѝ, „в социалните медии журналистика практически почти няма, там има мнения“.
И Мета, и Гугъл се отказаха от проверката на фактите, посочи тя.
„Около проверката на фактите в момента има много големи дискусии. В този контекст се появяват все по-големи количества дезинформация. Пред очите ни е упадък на качеството на информацията в социалните мрежи. Оттук до генералния отказ от новините има само една крачка.“
За България действат и други, собствени фактори – например броят проведени парламентарни избори, смята проф. Огнянова. Според нея законодателят има известна отговорност към този процес – например през едно от измененията в Изборния кодекс, което позволява „безкрайна върволица от хора“ предизборно да говорят „неща, които не бихме желали да слушаме“.
Особено от някои политически сили се натрапва внушението, че регулацията е изначално нещо лошо, подчерта експертът, като нарече това „много спорно твърдение“.
Проф. Нели Огнянова напомни и за възможни финансови санкции спрямо България заради закъснение в прилагането на европейското медийно законодателство.
„Бедата е двойна. По-малката беда е финансовата санкция, която ще дойде от ЕС. По-голямата е, че в България стандартите няма да бъдат добре приложени.“
