Втори ден Слави Трифонов мълчи: пионката му Тошко Йорданов нагло обиди българските лекари, а още лапа депутатска заплата и се държи като султан
Два дни. Толкова изминаха от поредното арогантно и унизително изказване на Тошко Йорданов – Африканси дясната ръка на Слави Трифонов. Два дни, в които Слави – великият моралист, защитник на справедливостта и хулител на всяка неправда – мълчи гузно и страхливо, докато неговият приближен депутат обижда цяло съсловие от български лекари.
А обидата не беше случайна – тя беше ясна, хладна, цинична и запомнена:
„Отидете в Италия, платете си, работете 5 години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата.“
Това каза народният представител Тошко Йорданов в парламента – с държание на феодал, с тона на чиновник от деспотична хунта и с презрение към българските лекари, които се борят не с думи, а с живот и смърт. Вместо признание – насмешка. Вместо загриженост – заплаха. А вместо извинение – арогантна защита на собственото безочие.
И тук идва големият въпрос:
Къде е Слави Трифонов?
Къде е човекът, който поучаваше цялата държава от телевизора си? Къде е борецът за морал, който осъждаше всеки политик с думи на огън и жупел? Сега, когато един от неговите най-приближени публично принизява лекарското съсловие, Слави предпочита да се прави, че не чува, не вижда и не знае.
Но ние виждаме.
Виждаме, че двойният стандарт е жив и здрав в „Има такъв народ“. Че когато техните хора газят морала – това е „позиция“. А когато други го правят – това е „национално предателство“. Виждаме и че Тошко Йорданов все още е депутат. Нито е подал оставка, нито му е поискана. И продължава да си получава близо 10 хиляди лева месечна заплата – пари, платени от същите лекари, които той публично унизи.
Какво повече трябва да се случи, за да излезе Слави и да каже: „Извиняваме се“? Очевидно нищо. Защото моралът е нещо, което се прилага избирателно. А за Трифонов, който се представяше за алтернатива, всяка форма на отговорност изчезва, щом трябва да се приложи вътре в неговата собствена кочина.
Тошко Йорданов се държи като господар на България, а Слави мълчи като слуга на собственото си удобство. И ако някой все още си прави илюзии, че тази партия има нещо общо с почтеност, тази случка е поредното доказателство, че зад сцената на „Има такъв народ“ стои не морал, а его, суета и безнаказаност.
И този път няма песен, която да прикрие фалша.
