Българската е-комерс асоциация (БЕА) настоява за еднакво отношение към всички онлайн търговци, независимо от тяхното местоположение. Председателят на БЕА, Жанет Найденова, заяви пред телевизия Bloomberg, че доставчиците извън Европейския съюз се ползват с около 40% ценово предимство, което поставя местните играчи в неравностойно положение.
„Нашият призив към надзорните органи е да имат еднакво отношение към всички онлайн търговци, независимо дали са в България и единния европейски пазар, или са извън ЕС и продават на негова територия“, подчерта Найденова. Тя обясни, че лоялните онлайн търговци инвестират сериозни средства, за да спазват регулациите и директивите на ЕС, целящи максимална защита на правата на потребителите и безопасност на продуктите. Въпреки това, те изостават значително пред чуждестранните си конкуренти.
Бавен напредък и растящи китайски продажби
Преди година европейските асоциации за онлайн търговия излязоха с отворено писмо до институциите на ЕС и държавите членки, призовавайки за осигуряване на лоялна конкуренция и ефективно прилагане на законодателството спрямо всички доставчици, без значение от произхода им. Година по-късно, според Найденова, напредък има, но проблемът остава в скоростта на действие на институциите. Тя прогнозира, че настоящите регулации ще дадат реални резултати едва в края на десетилетието.
Междувременно, за последните шест години, продажбите на китайските платформи са се удвоили, достигайки 500 милиарда евро в световен мащаб, без да спазват голяма част от европейските регулации и изисквания за безопасност.
Призив за сътрудничество и конкретни примери
„Нашият апел към всички национални надзорни органи е от една страна да си кооперират със съответните органи в другите държави, за да може по-бързо да се въведат мерки, с които да се спазва законодателството и да бъдат обхванати всички участници на пазара, за да се защитят правата на потребителите“, призова Найденова.
Тя даде конкретен пример за нелоялна конкуренция: голям онлайн магазин в България е глобен за липса на ръководство на български език, докато търговци извън ЕС, опериращи на българския пазар, не предоставят нито едно ръководство на родния език. Освен това, тези чуждестранни платформи не спазват регулациите за безопасност на продуктите и често са субсидирани от своите държави, което им дава 40% ценово предимство.
Безопасност на продуктите и „бърза мода“
Найденова подчерта, че изискванията за качество на продуктите в ЕС са най-високи в света, което се отразява на техния стандарт. „В Европа няма страх, че продуктът може да бъде небезопасен“, заяви тя. Въпреки това, изследвания на Европейската комисия, Великобритания и Greenpeace показват, че част от стоките, предлагани от платформи извън ЕС, съдържат в пъти по-голямо количество токсични вещества. Освен това, голяма част от т.нар. „бърза мода“, идваща от трети страни, е изработена от материали, които не позволяват рециклиране.
Френският пример и борба с измамите
В отговор на тези проблеми, Франция е първата страна, която въвежда регулация за екологичния отпечатък на „бързата мода“ от трети страни. Тя налага такса от 5 евро на всеки продукт, който не отговаря на екосъобразност и безопасност, като тази такса ще нараства до 10 евро. По думите на Найденова, това вече е „стопило конкурентното предимство“ по отношение на „бързата мода“.
Освен това, Франция е провела разследване срещу една от платформите за „бърза мода“, разкривайки нарушения по отношение на намаленията на цените. Установено е, че над 57% от стоките са били без реално намаление, а цените са били завишени преди пускането на промоция. Това представлява нарушение на правилото за защита на потребителите, което гласи, че обявеното намаление на цената трябва да е спрямо най-ниската цена за последните 30 дни.
