Ботев Пловдив официално представи новото си попълнение – Тодор Неделев, на специална пресконференция днес. Халфът се завръща в редиците на „канарчетата“ под наем от Лудогорец, след като изигра последния си мач за „орлите“ срещу Динамо Минск в сряда. Завръщането му в Пловдив предизвика голям ентусиазъм сред феновете на Ботев.
Пред медиите, Тодор Неделев сподели своите очаквания и емоции: „Надявам се да направим добър отбор и да се борим за челните места. Гледаме мач за мач и да играем в евротурнирите. Бързо се разбраха двата клуба, бързо се разбраха и с мен. Стана това, което всички искахме. В момента съм една година под наем от Лудогорец и подписах с Ботев за общо три години“.
Той засегна и темата за периода си в Разград: „Мисля, че можеше да ми се даде и повече шанс. Така са се стекли обстоятелствата. Имало е треньори, при които не съм играл. Имаше и такива, при които играх. Всеки треньор ми казваше, че много ме харесва, но не играех. Един треньор, когато си тръгна от Лудогорец, каза, че ми се извинява. Вече е в миналото“.
Неделев категорично заяви, че гледа напред: „Отношенията ми със Зингаревич? Не искам да се връщам назад. Каквото било – било. Всичко е забравено. Благодаря на г-н Филипов. Хубаво е да гледаме напред. Познавам се с момчетата. Има няколко юноши, с които не се познавам. Радвам се, че ще играя с добри футболисти. Надявам се да вземем още няколко футболисти и да направим добър отбор.“
Относно емоциите от завръщането си, футболистът каза: „Когато сложа екипа и футболните обувки, тогава мога да кажа какво е чувството. Надявам се да е неописуемо. Всички се радват, че се върнах обратно. Надявам се да помогна с опит и тази магия, която я правех преди да отида в Разград, да се завърне и да я правя отново. Със сигурност финансовите параметри са занижени, но не това е най-важното. Връщането ми не беше проблем и не се замислих.“
Той благодари на г-н Филипов за ключовата му роля в трансфера: „Г-н Филипов каза, че това му е голямата цел. Не бяха лесни преговорите, но той направи най-много за завръщането ми тук. Без комуникацията с треньора нямаше как да се завърна. Всички вървяхме в една посока.“
