Хора на средна възраст, които сънуват кошмари всяка седмица, са изложени на до 5 пъти по-голяма вероятност да развият когнитивен упадък. Това е тревожен извод от ново британско проучване, което за първи път експериментално свързва нощните кошмари с риск от деменция. Дълбокият и пълноценен сън от 7-8 часа е добре известен със своите ползи за концентрацията, паметта, здравословното тегло и имунната система. Сега обаче се оказва, че и качеството на сънищата може да е важен индикатор.
„Това е важно, защото има няколко индикатора за деменция, които могат да бъдат открити още на средна възраст“, коментира д-р Абидеми Отайку, автор на проучването от Центъра за здравето на мозъка към университета на Бирмингам. „Макар да са нужни допълнителни изследвания, ние смятаме, че лошите сънища могат да бъдат полезен и ефикасен начин за идентифициране на индивидите, при които има висок риск да развият деменция, така че да бъдат приложени стратегии за забавяне на този процес“, посочва той.
Детайли от проучването и рискови групи
Екипът на д-р Отайку е използвал данни от три големи информационни масива в САЩ, свързани с мозъка и остаряването. В изследването са включени 600 души на възраст от 35 до 64 години, проследени средно 9 години, както и 2600 души на възраст 79 и повече, проследени 5 години. Всички участници не са проявявали признаци на деменция в началото на проучването и са попълвали въпросник за честотата на неприятните сънища и кошмари. Тези данни са сравнени с резултати от тестове, измерващи познавателните способности – като способността да си спомнят думи и да броят отзад напред. Тестовете са извършени в началото и в края на проучването.
Така учените са установили тенденцията, че хората, които съобщават за чести кошмари, са по-склонни да развият деменция в напреднала възраст. Участниците на средна възраст, които сънуват кошмари всяка седмица, са 4 пъти по-изложени на опасност да развият когнитивен упадък през следващото десетилетие. При по-възрастната група този риск е двоен.
Връзката се оказва по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените. Възрастните мъже, сънуващи кошмари всяка седмица, са 5 пъти по-склонни да проявят мозъчна слабост, докато при жените увеличението е 41%.
„Резултатите показват, че честите кошмари може да са един от най-ранните признаци на деменция, която може да предшества развитието на проблеми с паметта и мисленето с няколко години или дори десетилетия – особено при мъжете“, пише д-р Отайку в статия за изданието „Конверсейшън“. Неговите научни констатации са публикувани в сп. „Лансет“.
Сънят и деменцията: Китайско проучване и детските сънища
Други изследвания също търсят зависимостта между съня, деменцията и болестта на Алцхаймер. Китайски учени са наблюдавали навиците за сън и случаите на деменция сред 2000 мъже и жени в продължение на 4 години. Те открили, че рискът от деменция се повишава с 69% при онези, които спят над 8 часа в сравнение с тези, които почиват между 7 и 8 часа нощем. Рискът се увеличава двойно при участници, които си лягат преди 21:00 ч., спрямо тези, които отиват в леглото в 22:00 ч. или по-късно.
Водещият невролог д-р Руи Лю, чиито резултати са публикувани в списанието на Американското дружество по гериатрия, посочва, че проучването е показало зависимостта между дългото спане и ранното заспиване и развитието на деменция и Алцхаймер при възрастните хора, живеещи на село. Той смята, че сега трябва да се проучи дали умереното намаляване на времето за сън и отлагането на часа за заспиване могат да забавят когнитивния упадък при възрастните.
Колкото и невероятно да звучи, учени вече са установили, че сънищата при децата могат да предскажат какво ще се случи след 40 години. Изследователите от университета в Бирмингам открили, че децата на възраст между 7 и 11 години, сънуващи кошмари, са два пъти по-уязвими на намаляване на когнитивните способности, когато станат на 50 години. На същата възраст те 7 пъти по-често са диагностицирани с болестта на Паркинсон.
Напредък в лечението и бъдещи изследвания
Тези данни са обезпокоителни, но д-р Отайку успокоява, че повтарящите се кошмари всъщност са лечими, и е доказано, че вече има лекарства, които намаляват натрупването на анормални протеини, свързани с болестта на Алцхаймер.
Сега той и други негови колеги се надяват да проучат дали честото сънуване на кошмари в младежка възраст и яркостта на тези сънища също представляват улики за по-късната поява на деменция. „Изследването може не само да помогне да се хвърли светлина върху връзката между деменцията и сънуването и да бъдат потърсени нови възможности за по-ранни диагнози – и евентуално по-ранни интервенции – но може също така да хвърли нова светлина върху природата и функцията на мистериозния феномен, който наричаме сънуване“, добавя ученият от Бирмингам.
Над 55 милиона души по света в момента живеят с деменция, като случаите се увеличават с около 10 милиона всяка година. Близо две трети от тях са вследствие на болестта на Алцхаймер, която според учените е причинена от образуването на токсични протеини в мозъка, натрупващи се с години и дори десетилетия преди пациентът да се разболее.
Други тревожни сигнали за деменция
Освен кошмарите, има и други предупредителни „червени лампи“, които показват сериозен напредък на заболяването. Според британската Асоциация за борба с Алцхаймер те включват:
- Промени в паметта: трудност за запомняне на нова информация.
- Трудност за вършене на обичайни задачи: като приготвяне на храна или обличане.
- Промени в начина на комуникация: забравяне на думи или използване на неподходящи за разговора.
- Дезориентация за места и време: забравяне кой ден от седмицата е или загубване на познати места.
- Нарушена преценка: невъзможност да се разпознае нещо, което крие опасност.
- Проблеми с абстрактното мислене: липса на разбиране на знаци и символи.
- Разместване на предмети: те се поставят на места, където не би трябвало да бъдат.
- Промени в настроенията и личността: разстройване и плач заради несъществени причини.
- Загуба на инициатива: липса на интерес към приятели, семейство, хобита.
- Неспособност за възприемане на визуална и пространствена информация: трудност за придвижване в нова среда и поставяне на предмети на масата.
Седем промени в начина на живот, отдалечаващи от мозъчната слабост
Въпреки че лечение на деменция все още няма, промените в начина на живот могат съществено да забавят процеса. Д-р Мерилин Гленвил от организацията „Естествена здравна практика“ посочва седемте най-важни сред тях:
- Диетата: Изследвания показват, че Средиземноморската диета намалява вероятността от проблеми с мозъка.
- Омега-3 мастни киселини: Доказано имат защитни способности срещу Алцхаймер.
- Сън: Хора, които всяка нощ спят по-малко от 5 часа, имат два пъти по-голям риск да развият деменция.
- Физическа активност: Активните хора са с 30% по-защитени от отслабване на паметта.
- Тренировки на мозъка: Решаването на кръстословици забавя средно с 2,5 години упадъка на паметта.
- Въздържание от прекалена употреба на лекарства без рецепта: Някои от тях съдържат съставки, свързани със свиване на мозъка и лошо представяне на паметта при тестове.
- Редовни прегледи: Проверявайте дефицитите на хранителни вещества, както и нивата на хомоцистеин, които са свързани с повишена вероятност от развитие на болестта.
