България е изправена пред сериозна земеделска суша – криза, която не само изгаря реколтата, но и стопява печалбите на производителите, засягайки пряко възможностите на потребителите. В Южна България зърнопроизводителите настояват за 30% по-висока изкупна цена на пшеницата, а причината за това не е каприз, а суровата реалност: разходите за производство буквално задушават сектора.
Причините за кризата
Фермерите се борят с постоянно растящи разходи. Торовете са скъпи, горивата – още по-скъпи, а заплатите на работниците – задължителни. Наред с това, климатът е станал напълно непредвидим и вече враждебен.
Недостатъчен добив и високи разходи
Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивска област, звучи тревожно ясно: при добив от около 500 килограма пшеница на декар, фермерите не могат да покрият разходите си при сегашна изкупна цена от 330 лв./тон.
„Разходите варират между 190 и 210 лева на декар. За да остане нещо, цената на пшеницата трябва да е поне 400 лв./тон. И то за минимална печалба“, обяснява Работов.
Тук не става дума за разточителни маржове или луксозен живот. Става дума за оцеляване на сектор, който храни страната – буквално.
Климатичните промени: Невидимият враг на хляба
Тази година, подобно на миналата, продължителното засушаване и непредвидимите валежи объркаха житния цикъл. Климатичната нестабилност се превърна в стабилен риск за фермерите. През пролетта много региони отчетоха забавено покълване, а в началото на юли – температурни аномалии и стрес за растенията.
Сезонът не беше катастрофален, но беше скъп. И вече не е изключение, а новото нормално. Това променя всичко – от цените на зърното, през стратегиите за засяване, до крайната цена на хляба в магазина.
Хлебопроизводителите между чука и меката коричка
В момента повечето хлебари се опитват да удържат цената, като поемат поскъпването за своя сметка. Но това е временна защита, която бързо се пропуква.
„Ще го поемем в началото, но не за дълго. Не можем да съкращаваме хора, а всичко около нас поскъпва. Цената на крайния продукт също трябва да се вдигне“, споделя Станислав Сивков, собственик на верига пекарни.
Иначе казано – ако днес хлябът тип „Добруджа“ струва между 1.60 и 2.00 лв., утре цената му може спокойно да мине над 2.20 лв., особено ако тенденцията в горивата, заплатите и климата продължи.
Има ли достатъчно зърно?
Да, България има достатъчно зърно. Миналата година беше рекордна по износ на пшеница и ечемик – главно за Европейския съюз и трети страни. Но наличието на количество не означава устойчивост.
Има запаси, но няма въздух в бюджета на производителите. Ако и тази година приключи на загуба, все повече фермери ще се откажат от производството на пшеница, а това вече ще засегне и количествата.
Цената на хляба – огледало на по-дълбока криза
Хлябът винаги е бил барометър на социалното напрежение. Цената му е първият сигнал, че икономиката се клати. В случая тя не се клати от алчност, а от комбинация между климатичен натиск, инфлационен натиск и липса на адекватни политики за подкрепа на земеделците.
Засушаването не просто убива реколтата. То превръща всяка следваща година в по-рискова, а земеделието – в поле за оцеляване, не за печалба.
Какво предстои?
- Очаква се повишение на изкупната цена на пшеницата още през август.
- Хлебопроизводителите вероятно ще повишат цените на хляба през есента.
- Потребителите ще усетят удар не само в портфейла, но и в сигурността, че „основната храна“ е стабилна.
Ако не се предприемат структурни мерки за справяне с климатичните промени в агросектора, този сценарий ще се повтаря – всяка година.
Климатът вече меси хляба ни. И докато се чудим дали „2 лв. за Добруджа“ е много, под повърхността фермерите се борят да оцелеят. Ако се огледаме – този хляб вече е наполовина направен от тревога.
