Въвеждането на еврото в България и влиянието му върху цените, особено в селските райони, продължава да е централна тема. Експерти от Българската академия на науките и потребителски организации споделят своите виждания и опасения относно предстоящите промени и неефективността на някои регулации.
Предизвикателствата при Въвеждането на Еврото
Според доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН, основните проблеми с въвеждането на еврото ще се концентрират в селските райони. Той очаква затруднения при превалутирането и чисто техническото изпълнение на процеса в магазините, като особено уязвими ще бъдат възрастните хора. Доц. Боюклиев прогнозира, че най-труден ще бъде първият месец след въвеждането на единната валута.
„Законът за надценките“: Недоносен или Нереалистичен?
Обсъжданията на Закона за надценките са към своя край, но доц. Боюклиев изразява сериозен скептицизъм. Той го определя като „закон недоносче„, тъй като липсва ясно дефинирано понятие за „български хранителни продукти„. По негови думи, ако внесено масло се пакетира у нас, то формално би станало „българско“. Освен това, законът не дефинира понятието „спекула„, което е отменено още през 1993 г.
Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ е категоричен, че изискването 50% от продукцията да е българска ще доведе до негативни последици. Той дава пример с ягодите: „На 1 март тази година имаше ягоди, на високи цени, но ги имаше. С изискването за 50% българска стока, догодина ягоди по това време няма да има. Всякакъв опит за регулация на пазара ни връща 35 години назад“.
Николов също така категорично отхвърля идеята за фиксирана надценка от 20%, аргументирайки се, че организацията и логистиката за всеки продукт са различни. Той подчертава, че потребителите са „слабата страна“ и трябва да бъдат „овластени и подсилени“, за да могат чрез информиран избор да влияят на пазара. „Търсенето е ограничено от информационната асиметрия. Аз не мога да обикалям магазините и да търся кое къде колко струва“, заявява той.
И двамата събеседници са единодушни, че България може да заимства добри европейски практики за защита на потребителите.
Българското Производство и Цените
Експертите са на мнение, че замирането на българското земеделие и животновъдство оказва негативно влияние върху цените в магазините. Богомил Николов обяснява, че когато веригите търсят продукция на едро и няма достатъчно местно производство, се появяват прекупвачи, които изсмукват стойност по веригата. Той предлага кооперирането на дребни производители като възможно решение и призовава за по-добро информиране на потребителите, което да им позволи да „натискат пазара“.
Доц. Боюклиев от своя страна призовава министъра на земеделието и храните да направи проверка на пазари като Женския пазар, за да се увери какъв е делът на българското производство.
Еврото не Увеличава Цените – Мит или Реалност?
По отношение на страховете от поскъпване, и двамата експерти са категорични: „Еврото няма никакво отношение към поскъпването.“ Богомил Николов обвинява „антипропагандата“ за създадените митове и липсата на адекватна комуникация. Той припомня, че от 8 август до 31 декември няма да има промени, а двойното обозначаване на цените ще служи само за свикване.
Истинският предизвикателен период, по думите му, започва на 1 януари, когато ще има двойно обращение до 31 януари. Той дава за пример ситуация, в която човек дава 20 лв. за баничка и му връщат 7 евро и 80 цента – това ще изисква период на адаптация.
