Навръх 24-ия си рожден ден, след десетилетна битка с рядкото заболяване неврофиброматоза тип 2, почина младият писател Иво Христов. Тъжната вест бе съобщена от неговото семейство чрез емоционално послание във фейсбук страницата му.
„С натежало сърце споделяме, че днес Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него. Болката е неописуема. Трудно е да повярваме, че го няма. Сърцата ни са натежали, а думите – безсилни“, гласи съобщението.
Иво бе повече от писател – той бе вдъхновение. Загубил слуха си заради болестта, той не се отказа от мечтата си да създава. С помощта на приложение, което превръща речта в текст, продължи да пише книги и да се изразява чрез словото – неговото най-силно оръжие.
„Ивчо беше светлината в живота ни. Повече от син и брат – той беше душа с необикновена сила, доброта и дълбока човечност. До последно се бореше с достойнство и мисъл за другите. Остави след себе си обич, вдъхновение и една тиха доброта, която ще живее вечно – в думите му, в делата му, в онова, което е дал на всеки от нас“, споделят близките му.
Кампанията за набиране на средства за лечението на Иво ще бъде доведена до край – но не за него. По негово изрично желание, събраните средства ще бъдат дарени на други деца, нуждаещи се от медицинска помощ. Така, дори след смъртта си, Иво ще продължи да помага – както го правеше цял живот, дори когато сам имаше нужда.
„Благодарим ви за всяка дума, за подкрепата, за молитвите, за споделената тъга. В този тежък и мълчалив момент, вашата близост ни дава сили“, допълват от семейството, обещавайки да споделят допълнителна информация за поклонението и погребението в следващите дни.
Скръбта си сподели и журналистът Ники Кънчев, който години наред подкрепяше Иво:
„Преди малко звънях на Иво, за да го поздравя за рождения ден. Иво, един от моите Вдъхновители, момчето, което претърпя 21 операции от тумори из цялото тяло. Иво Христов – писателят, който достойно се бореше за живота си и пишеше книги. Днес става на 24 години. Обичам го и когато можех, винаги съм му помагал.“
Иво Христов си отиде, но оставя след себе си светла диря – чрез думите си, чрез примера си, чрез сърцето си. Светлина по пътя му.
