Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Едва 16-годишна е била убита мъченически. В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън.
Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст. Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. „горещници”.
Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия. На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве.
От него всеки взема, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Света Марина се приема за закрилница на град Созопол.
Имен ден на този ден имат Марин, Марина, Маринела.
