Законът за несъстоятелност на физическите лица, окончателно гласуван през юни тази година, дава надежда на хиляди българи, затънали в дългове. За да се ориентират в сложната юридическа материя, “Труд” разговаря с адвокат Мартин Костов от Софийска адвокатска колегия, специалист в гражданското, търговското и административното право. Той разяснява кой може да се възползва от възможността за личен фалит и какви условия трябва да отговаря кандидатът.
Личният фалит не е „билет за безотговорност“
На въпрос дали законът позволява необезпокоявано теглене на кредити с цел последващ фалит, адвокат Костов е категоричен: „Не, не означава това. Законът за несъстоятелността на физическите лица не е билет за безотговорност, а последен шанс за хора, които са затънали в дългове не по тяхна вина. Идеята му не е да насърчава безразсъдното теглене на кредити, а да предостави възможност за икономическо и социално възстановяване на добросъвестните длъжници.“
Той допълва, че за да бъде допуснат до процедурата, длъжникът трябва да докаже трайна неплатежоспособност и да отговаря на редица условия за добросъвестност. Законът изключва тези, които са теглили кредити без намерение да ги върнат, които са укривали имущество или доходи, или са извършвали дарения с цел избягване на плащане. „Така че фалитът не е вратичка, а дълъг, съдебно контролиран процес, който не е по вкуса на измамниците. Представете си човек, който е загубил работа по време на криза, има дете да издържа и не може да плаща повече – това е типичният случай, в който законът цели да помогне. Но ако някой си мисли, че може да си купи почивка в Доминикана на кредит и после да си опрости дълга, ще остане разочарован. Съдът ще проверява всеки случай внимателно, а синдикът ще гледа под лупа всяка сделка назад във времето.“
Опростяване на дългове: Без „таван“ за сумата
Законът не предвижда конкретен максимален размер на задълженията, които могат да се опростят. Теоретично, ако длъжникът отговаря на условията, всички дългове към частни кредитори (банки, фирми, физически лица) могат да бъдат опростени, с изключение на издръжки, глоби, обезщетения за вреди, държавни санкции и задължения, възникнали след началото на производството.
„С други думи, няма „таван“ на сумата, която може да се опрости, въпросът е дали длъжникът отговаря на условията и колко от дълга може реално да покрие по време на „изпитателния срок““, пояснява адвокат Костов. Най-малкият размер на задълженията е 10 минимални работни заплати. „Например, ако имате дълг от 50 000 лв. към банка и 5000 лв. към доставчик на ток – и отговаряте на условията, тези задължения ще се включат в производството. След като мине изпитателният срок и съдът прецени, че сте действали добросъвестно, остатъкът от сумата – дори и 45 000 лв., може да бъде заличен. Това е реалната стойност на „втория шанс“.“
Законът и търговската дейност
Законът засяга физическите лица, които не упражняват търговска дейност като еднолични търговци и не дължат пари, възникнали от самостоятелна стопанска дейност, занаят или свободна професия. „Това не означава, че всички фрийлансъри, майстори или занаятчии са автоматично изключени. Важен е произходът на дълговете. Ако са лични, например потребителски кредити, лицето може да ползва закона. Ако обаче задълженията произтичат от дейността му и са например към доставчици, клиенти или заради неплатени данъци от бизнеса, законът не се прилага. С други думи – не статусът, а причината за задлъжняването е решаваща. Притежанието на фирмен дял или свободна професия не са пречка, ако дълговете са лични. Но ако се дължат пари поради упражняван занаят или свободна професия, следва да се приложи Търговският закон.“
Условия за личен фалит: Трайна неплатежоспособност и добросъвестност
Не всеки ще може да обяви личен фалит. Законът е създаден за добросъвестните длъжници. Основните условия са:
- Трайна неплатежоспособност: Невъзможност да се обслужват задължения над определен праг (над 10 минимални работни заплати) за поне 12 месеца.
- Липса на укрити доходи, дарения или подозрителни сделки.
- Активност и желание за уреждане на задълженията: Например търсене на работа.
„Ако лицето е стояло без работа без основателна причина, извършвало е луксозни покупки на кредит или е укривало имущество, съдът ще откаже процедурата. С други думи – фалитът не е награда за хитрост, а шанс за тези, които честно се борят с дълговете си“, обяснява Костов. „Практически това означава, че законът не е просто „отворена врата“, а стриктно регулирана процедура. Ако сте действали разумно, търсили сте доход и сте се опитвали да погасявате задълженията, съдът ще го оцени. Но ако сте правили всичко възможно да избегнете плащане – трудно ще можете да се възползвате от закона, защото най-вероятно ще е налице недобросъвестност от ваша страна.“
Процедурата: От молбата до освобождаването от дългове
Процедурата по личен фалит започва с подаване на молба до районния съд по настоящия адрес на длъжника. Молбата не е обикновено заявление, а „пълна финансова рентгенография“ – списък на дългове, доходи, имущество, банкови сметки, семейно положение, както и документи, доказващи неплатежоспособността и добросъвестността. „Това е моментът, в който длъжникът трябва да „разтвори портфейла и съвестта си“ пред съда“, подчертава адвокатът.
Ако съдът прецени, че са изпълнени всички изисквания, се открива производството и се назначава синдик – лице, което проверява, описва и управлява имуществото на длъжника, уведомява кредиторите и изготвя доклад. Ако има имущество или доходи, се изготвя план за погасяване на задълженията с максимален срок до 3 години, по който се правят плащания, съобразени с доходите и задълженията. След този срок и при условие, че длъжникът е бил добросъвестен, съдът може да го освободи от остатъка от дълговете. Ако длъжникът няма секвестируеми доходи или имущество, се прилага друг ред – с 5-годишен срок, след който съдът отново може да го освободи. „Целта на закона е да спомогне за реален „рехабилитационен процес“ – сериозен, но с изход. Дали на практика това ще се осъществи, предстои да видим.“
Последствия от фалита: Влияние върху бъдещи кредити
Да, фалитът ще се отрази негативно на бъдещи опити за теглене на кредити. След обявяване в несъстоятелност, лицето ще бъде вписано в специален публичен регистър към Министерството на правосъдието. „Това значи, че бъдещи искания за кредити ще бъдат внимателно преценявани. Банките няма да бъдат длъжни да отказват, но е съвсем вероятно да прилагат по-строги условия или да откажат нов заем, той да е при по-висока лихва или по друг начин да се търсят по-сигурни обезпечения“, казва Костов. Той обаче успокоява, че това не е „клеймо за цял живот“. „Реално обаче, идеята е длъжникът да получи шанс да започне на чисто и ако докаже стабилност и отговорност след фалита, доверието може да се възстанови. Но това не означава, че завинаги ще сте съсипани финансово. Както и след лечение от тежко заболяване, и тук има период на възстановяване – по-бавно се връщате към кредитния пазар, но при разумно поведение, това е възможно.“
Защита от злоупотреби и „вратички“
Въпреки че са възможни опити за злоупотреба, законът включва множество защити. „Първо – съдът проверява дали длъжникът не е извършвал съмнителни сделки, дарения или луксозни покупки, които не съответстват на доходите му. Второ – синдикът има правомощия да оспорва сделки, да открива укрито имущество и да докладва на съда. Трето – длъжникът подлежи на надзор през целия изпитателен период и може да бъде изключен от процедурата, ако се установи някакъв вид измама“, обяснява адвокат Костов. „Ако има „вратички“, те са къси, с бодлива тел и надпис „тук не минавай“. Идеята на процедурата не е да е рай за „наши хора“, а да е прозрачен и стриктно контролиран процес. Законът залага механизми, които правят трудно за „наши хора“ да се възползват от вратички. Всичко е публично, действията на синдика се контролират от съда и длъжникът не може да мине през процедурата втори път. Така се обезсмислят манипулациите.“
Имущество и разноски: Какво се включва и кой плаща?
В имуществото на длъжника се включват всички активи, които не са изрично изключени от закона – недвижими имоти, автомобили, банкови сметки, пари в брой, ценни вещи, дялове в дружества и дори очаквани приходи. Изключения правят вещи от първа необходимост, лични дрехи, пособия за работа, определена сума месечна издръжка, както и вещи, които не подлежат на изпълнение по други закони. „Имуществото се описва от синдик, а при нужда се осребрява. Целта не е да се остави човек на улицата, а да се използва това, което е справедливо, за да се удовлетворят кредиторите поне частично. Законодателят е търсил баланс между интересите на длъжника и кредитора“, казва Костов.
Ако длъжникът няма имущество, дълговете му все пак могат да бъдат опростени, но при различна процедура – без изготвяне на план, а с 5-годишен срок за добросъвестност. След този срок съдът може да освободи длъжника от остатъка.
Относно разноските, най-големият разход е възнаграждението на синдика. „Законът не изисква от длъжника авансово плащане. Вместо това, възнагражденията на синдика се изплащат от масата на несъстоятелността – тоест от имуществото на длъжника, ако такова има. Ако няма достатъчно средства, разходите се вписват в сметка за разпределение и се чакат по-добри времена“, обяснява адвокатът. Той обаче посочва една потенциална слабост: „Няма изрично предвидено държавно финансиране, което означава, че при пълна липса на активи реално съществува риск процедурата да остане на хартия – няма кой да плати на синдика, значи няма кой да работи. Това е слабост в иначе прогресивен закон, която вероятно ще бъде предмет на тълкуване или бъдещи промени.“
Кога законът ще влезе в сила?
Въпреки че законът е обнародван и формално е влязъл в сила, реалното му приложение зависи от публикуването на заповедта на министъра на правосъдието за въвеждане в експлоатация на регистъра. Тя трябва да бъде издадена до 9 месеца от влизането в сила на закона. „Следователно, реалната дата за стартиране на производствата е изцяло обвързана с този административен акт и не е фиксирана, но има максимален срок за настъпване. Ако сроковете се спазят, молби за личен фалит ще могат да се подават най-късно до 9 месеца след влизане в сила на закона. До този момент той съществува, но не е практически приложим.“
