Народното събрание прие на първо четене изменения в Наказателния кодекс, които целят да модернизират българското законодателство и да изпълнят препоръките на международния комитет MONEYVAL. Целта на промените е България да бъде извадена от т.нар. сив списък на държавите с повишен риск от изпиране на пари.
Според министъра на правосъдието Георги Георгиев, гласуваният пакет съдържа три основни реформи:
Трите ключови промени
- Отнемане на имущество от трети лица: Законът вече позволява конфискация на имущество, придобито от трети лица, които са знаели или са могли да предполагат, че произхожда от престъпна дейност. Досега българското законодателство не предвиждаше подобна възможност. За да се определи дали дадено лице е „недобросъвестно“, се разглеждат случаи като придобиване на имуществото безвъзмездно или на цена, която значително се отклонява от пазарната.
- Закон за криптоактивите: Създава се нов процесуален ред за изземване на криптоактиви, които са използвани като средство или обект на престъпление. Това позволява тяхното съхраняване като доказателство по делото и е съществена стъпка към модернизация на правото в съответствие с новите технологии.
- Електронни доказателства: Отпада изискването компютърни данни, иззети като доказателство, да се разпечатват на хартиен носител. Вместо това те ще се приобщават към делото като електронни доказателствени средства. Това елиминира една остаряла практика и дава по-ефективни възможности на разследващите органи.
